Двигателите на совалката се изключиха, вече се носеше по инерция, издигайки се към горните рехави слоеве на атмосферата. Тишината сякаш можеше да се реже с нож.
Данър се освободи от предпазните ремъци, разкопча и колана. Изправи се.
— Право да ти кажа, Силк, харесваш ми, макар че май си заклет домошар. Отивам да се освежа.
Понечи да тръгне по единия от трите прохода в широкия пътнически салон, но спря и го изгледа през рамо.
— Ти член ли си на клуба „Бързата пушка“?
Гърлото му чак се сви. Само врътна глава безмълвно.
Агентката се взираше с усмивка в очите му.
— Искаш ли да се включиш?
Зия си каза, че положението се подобрява значително. Измъкнаха се от острова без повече затруднения и бяха на половината път към континента, оставяйки освен това лъжлива следа. Сухопътният коридор от Сиатъл до Лос Анджелис беше претоварен, десетки хиляди хора се движеха непрекъснато по този маршрут.
Щом се отдалечат от летището и тя отново си смени самоличността, ще се слеят с тълпата и ще станат на практика невидими. Ще си купят поотделно билети за магнитно-левитационния влак, а който иска да ги гони, нека си чеше главата насред Сиатъл.
Докато вървеше към тоалетните в задната част на совалката, почти усещаше погледа на Силк по тялото си. Не че тесните кабинки бяха най-идеалното място в галактиката за секс, но човек можеше да се оправи и там. Имаше намерение да го слиса, както още не му се е случвало, и така да го върже по-силно. Той не изглеждаше зле и беше доста схватлив, макар и по-наивен, отколкото искаше да се покаже, а и сигурно е бил на сухо, откакто са убили партньорката му. Трябва доста да е насъбрал и не й пукаше дали е стерилен — хормоналният й баланс не допускаше бременност, ако ще да се празни като кит в нея. Разбира се, присадката действаше само една година, а и можеше да се маха по желание. Не гореше от нетърпение да навъди малки копия — свои или на поредния любовник, и все пак й харесваше да има възможността за избор. Умът й не побираше как всички балами и безделници на тази планета позволяват на някой друг да им нарежда как да живеят. Сякаш са стадо овце. Ако на Нова Земя се намереше кретен, пожелал да пробута такива закони за вродена стерилност, бързичко щяха да го топнат в океана, овъргалян в солиден слой разтопен строителен пластопор. А земяните нямаха нищо против, защото топките май вече за нищо не им служеха.
Посегна да отвори врата на тоалетната. Поне на Силк тестисите ще му трябват, макар и замалко.
„Ех, Зия, колко цинична си станала…“
ИИ-програмата на Кинг му предложи девет възможности, подбрани според параметрите на търсене, които той зададе. Девет двойки, напуснали Хана, без пристигането им тук да е било регистрирано по какъвто и да е начин. Естествено, една част бяха дошли от друг остров наблизо — с коптер или по вода. Някои може би бяха кореняци, пътуващи по своя работа. За жалост никоя от двойките не се бе снабдила с еднопосочни билети. Щеше да е твърде лесно… а и проява на непростима тъпотия от всеки що-годе способен агент. Кинг бе хващал не един празноглавец, допуснал тази фатална грешка. Все едно побиваш пилон с мигаща лампа и викаш: „Ето ме!“ Не очакваше такъв пропуск от агентката.
Веднага зачеркна две от двойките, защото пътуваха за друга планета. Не се сети да наложи и това ограничение преди търсенето. На шпионката още не й беше време да си ходи у дома.
Останалите седем бяха горе-долу подходящи кандидати, доколкото Кинг успя да прецени. Мъже и жени, нито прекалено млади, нито пък твърде стари, поне според сведенията, измъкнати от компютрите на транспортните агенции. Уви, тези системи не бяха програмирани да предоставят и холообрази на пътниците — това изискваше твърде много памет. Разполагаше само с имената, малко данни и крайните точки на пътуването. А в момента Кинг нямаше подръка достатъчно мощен хардуер, за да открие агентката по неизбежните слаби места във фалшивата й самоличност.
Четири двойки пътуваха до американския континент, една към Централна Европа и една — към Австралия. Последните двама си бяха избрали някакво островче в Индийския океан, до бреговете на Югоизточна Азия.
Сега опитът не биваше да го подведе. Не можеше да си позволи проследяване на всичките седем двойки. Ако имаше време, би наел хора за установяване на наблюдение, само че полетите свършваха твърде скоро.
Зареял поглед в холообраза над компютъра, Кинг се зае да подбира.
Веднага отхвърли онези за Азия и Австралия. Добре обучена шпионка не би се запътила към място, където ще я открият толкова лесно, а поне нещо знаеше за географията на Земята, макар и да идваше от друга планета.