Насочилата се към Европа двойка не беше за пренебрегване, защото гъсто населената цивилизация на онова парче суша позволяваше да се загубят в гъмжилото веднага след пристигането. Не че би направил това, ако беше в нейното положение. Твърде продължителен полет, опасността да бъдат пресрещнати още на летището нарастваше недопустимо.
Значи оставаха четирите двойки, пътуващи към Щатите. Две за Ел Ей, една за Сиатъл, една за Чикаго. Отново прецени колко траят полетите. Най-близо беше и най-многолюдният мултиполис — Лос Анджелис. Натам бяха тръгнали. Не можеше да е сигурен, но вероятността му се струваше голяма.
Даде команда на компютъра си да му запази място още за следващия полет и се съгласи да плати кожодерската надценка за бързането. Познаваше хора в Сиатъл и Чикаго, които можеха да се заемат с по-малко вероятните варианти. В Ел Ей щеше да му е трудно, но задачата не беше неизпълнима. Агентката вероятно нямаше да промени самоличността си още на летището, а той щеше да стъпи там само около час след нея. Освен това в обществения транспорт поддържаха превъзходни архиви, а Депард Кинг знаеше как да проникне в тях. Ако обектите се качат в бус или наемат някакво возило, ще оставят чудесни следи с номерата на кредитните си линии. Добре е да побърза и да си осигури помощници в Лос Анджелис, но ще се справи.
Кинг напусна хотела, за да се заеме с работата си.
Силк поседя още малко в креслото, зяпнал сляпо празното пространство. Тази жена твърде скоро и небрежно го покани за игри и забавления в тоалетната. Е, да, страхотна е и много му се иска да я понатисне, но нещо не е наред. Дали не е по-умно да си остане тук, докато тя се върне?
Но пък тя сигурно знаеше нещо, свързано със смъртта на Мак. На главата му се изсипа твърде много помия през последните дни. Отчаяно искаше да научи отговорите на безбройните си въпроси. Току-виж, не е за пренебрегване идеята да си поприказват… малко по-интимно. Към каквото и да се стреми тази Данър, той пък е инфопаяк и може да действа по избран от самия него сценарий. Мак много му липсваше, още не можеше да се опомни след смъртта й, каквито и хормонални напъни да буйстват из тялото му. Но никой досега не бе оборил истината, че разговорите покрай секса са по-откровени.
Стана. Установи, че краката му треперят леко, успя обаче да тръгне по прохода към вратата, зад която се скри агентката.
Силк се облягаше на мъничката мивка и дишаше на пресекулки. Данър бе приклекнала пред него и го обработваше усилено с уста, а ръцете й се пъхнаха под ризата му, за да впие пръсти в гърба му.
— Стига толкова… — успя да измънка.
Усещаше как трупа заряд като кондензатор, готвещ се за мощно изпразване. Тя завъртя глава, без да се дръпне, и го засмука още по-стръвно.
Сдържаше се, докато можеше, но накрая се предаде. Тя преглътна веднъж, втори, трети път, после вдигна поглед към него и се засмя.
— Твой ред е — настоя Силк.
Тя се плъзна нагоре, а той — надолу. Засмука едното й зърно. Жената почти измърка. Той се спусна още малко и се помъчи да смъкне дрехите й по-бързо, за да открие накрая, че тя наистина е руса, и то навсякъде. Нападна я усърдно с език и устни.
Не бе виждал по-мощни контракции от нейните и май нямаше да свършат никога. Искаше да ги усети и по друг начин. Още преди да стихне буйният оргазъм, Силк се надигна бързо, почти скочи, изпъчил още твърдия си пенис. Тя знаеше какво иска и се отвори широко.
Свиващата се и отпускаща се кадифена мекота беше великолепна. Той се изуми колко скоро свърши отново — толкова главозамайващо, че му се подгънаха коленете.
Притисна се отмалял в жената. С Мак не беше така. Този път му се стори по-възбуждащо, по-страстно и… някак първобитно. Сигурно защото само преди час можеха да си намерят белята заедно.
Дори не беше способен да отвори уста, за да каже нещо. Искаше само да усеща тази жена до себе си, както още беше в нея. По възможност — вечно.
Зия се стъписа.
Сексът беше нейното най-силно оръжие, инструмент под контрол.
Не и сега. Този път й се стовари отгоре като стена, рухнала при земетресение. Загуби всякакви остатъци от самообладание, когато Силк се отпусна на колене и зарови глава между краката й. Мозъкът й просто се изключи.
И тя се предаде.
Никога, абсолютно никога не й се бе случвало, още откакто четиринайсетгодишна откри как да си осигури власт над мъжете.
Уплаши се до побъркване.
Този тип беше никой, дори не участваше в играта. И не намираше нищо особено в него, освен доста приятната външност, но…