Господи, какво ли означаваше всичко това? Дали хормоните й са се разбърникали или е някакво друго неравновесие в организма? Както се чудеше, мислено вдигна рамене. Защо да се притеснява? Нали беше чудесно? И по-хубаво не е било?
Вярно си беше. И още й се искаше. Ето това й вдъхна истински ужас.
Лекичко отстрани Силк, за да си хване юздите най-после.
— Не е зле да си седнем на местата. Иначе на някого отвън ще му се пръсне мехурът.
Той се ухили, макар и малко бледичко.
— Да пишкат пред вратата, ако искат. Мога да си стоя тук, докато кацнем.
Зия едва не кимна, но се спря навреме.
— Хайде да излизаме.
Той започна неохотно да се намъква в дрехите си. Тя се почисти с влажни салфетки, намери си бельото на пода и се облече. В теснотията непрекъснато се побутваха един друг. Ама че смешно! С големи усилия се въздържа да не се разкикоти. Божичко, още малко и ще започне да се държи като пуберка на първата си среща. Как се стопи толкова бързо „ледената кучка“, както другите агенти я наричаха зад гърба й? Как изобщо можа да се случи?
Химия, това е всичко. Разбушувала се химия.
А вече си мислеше за някоя стаичка, в която да се заключат с удобно легло и повечко време за развлечения.
Господи, какво й ставаше?
20
Силк се мъчеше да повярва, че сънува. Седеше в суборбитална совалка, спускаща се към комплекса Сиатъл-Такома, който четири милиона души наричаха свой дом, а до него беше шпионка, която само преди десетина минути му взе акъла от чукане. И двамата издирваха друг шпионин, който бе убил Мак. Два пъти стреляха по него, а още не успяваше да си представи, че всичко това е истина. Та той беше инфопаяк, служител от средно равнище в една от най-големите корпорации, и имаше само едно по-чудато хоби — стрелбата с арбалет.
— Дами и господа, моля, сложете си предпазните ремъци. Навлизаме във въздушното пространство на Сиатъл-Такома и се подготвяме за кацане.
Женският глас на компютъра повтори същото на японски, испански, мандарински диалект на китайския и бенгалски.
Силк нагласи ремъците на гърдите си и ги блокира. Безсмислен жест. Някои можеха би така се чувстваха в по-голяма безопасност, но той твърде често замазваше катастрофи на совалки и самолети, за да се успокоява с някакви си каишки. Ако това возило се забиеше в земята с цялата си скорост, всички щяха да се сплескат един в друг като кървави палачинки.
Но след вълненията напоследък мисълта за катастрофа не плашеше чак толкова Силк.
До него Данър си сложи ремъците, без да покаже някакво вълнение. Почти не говореше, откакто се върнаха от тоалетната. Силк беше готов да се закълне, че кратката забава й хареса не по-малко, отколкото на него, ако се съди по буйните й реакции. А сега тя се държеше, сякаш й е неприятно.
Поклати глава. Много загадки имаше на този свят, но жените винаги си оставаха начело в списъка.
Кинг сам си натри предостатъчно сол на главата за своята небрежност и леност, затова беше нащрек, докато доближаваше доста пострадалата електрокола в края на паркинга. Забеляза навреме двамата мъже, които се готвеха да го нападнат.
Не посмя да остави возилото точно пред хотела, защото не искаше да привлича внимание към лесно забележимите повреди. Затова сега се наложи да идва в този почти пуст ъгъл на паркинга.
Бръкна нехайно в джоба си, като че търсеше картата за достъп, но стисна дръжката на пистолета. При други обстоятелства не би бързал да лепи мислено етикетчето „засада“, щеше да допусне, че са точно каквито изглеждат — туристи, решили да си полафят, докато пушат контрабандни цигари с тютюн. Само че отскоро Кинг бе изгубил всякакво доверие към хората. По-добре да си жив параноик, отколкото мъртъв наивник.
Щом разстоянието намаля достатъчно, той извади светкавично пистолета и простреля по-близкия мъж. И преди другият да насочи оръжието си, Кинг завъртя цевта към него.
— Недей — каза му кротко.
Онзи послушно разпери ръце по-далеч от тялото си. Явно вече познаваше последиците от шоковата стреличка.
Кинг му посочи да тръгне към колата и го накара да седне.
— Добре — подхвана, щом също се настани на седалката, — ти кой си?
Преди да довърши изречението, свободната му ръка вече измъкваше оръжието на противника изпод шарената риза. Оказа се въздушен пистолет с оловни или бисмутни сачми, доста опасни при точно попадение отблизо.
Високият кльощав тип с хлътнали бузи само се усмихна със стиснати устни.
— Нищо не ми пречи да ти забия стрелички в очите — съобщи разговорчиво Кинг. — Месеци наред ще живееш в мрак, докато ти нагласят имунната система към трансплантите. А може и да те лиша от мъжките ти атрибути, докато си в безсъзнание. Представяш ли си — събуждаш се сляп и без чепа си. Струва ли си да се инатиш?