Простреля първия в лявото око с пистолета на втория, после уби и кльощавия. Старателно сложи оръжията в ръцете им и побърза да се отдалечи от мястото. Не знаеше ще успее ли да заблуди някого, но поне замалко щеше да подскаже друга версия за случилото се на паркинга. А смахнатите от „Чисто човечество“ трябваше да си скалъпят нова ударна група.
Макар да си даваше вид, че не гледа към Силк, Зия го наблюдаваше. Совалката измина инерционната дъга на траекторията си и двигателите се включиха за снижаването. След няколко минути щяха да кацнат и на нея й предстоеше да измисли напускане на летището, без да оставят следи. Беше почти сигурна, че са се отървали от преследвачите, но това „почти“ бе погубило не един агент. Зия смяташе да си послужи със стар, но безпогрешен метод, и се надяваше на успех, освен ако някой започнеше да ги обстрелва, щом се покажат от совалката.
Седналият до нея Силк й се струваше спокоен. Вярно, тя се постара да издуха грижите от главата му, но и сама омекна излишно и в момента никак не се харесваше. Щом попаднеш на вражеска територия, превръщаш се в ходещо острие, за да си пробиеш път през всякакви неприятности. Точно в момента обаче не гореше от желание да минава през купчини трупове. Умът й натякваше, че съвсем не е попаднала в безопасно и уютно местенце, а тялото изобщо не желаеше да го слуша. Така беше и с дрогите — едно е да се пришпориш, друго е да се надрусаш. Макар второто да е далеч по-приятно, не е подходящо, ако се наложи да си плюеш на петите. Сега не искаше да мисли за станалото между нея и Силк, имаше предостатъчно работа. Дали да не се пъхне в някой медицински автомат и да си оправи набързо хормоните?
Двигателите забучаха малко по-силно, совалката се наклони наляво и се спусна устремно. Зия погледна през тройните херметични илюминатори, леко одраскани от частици прах при свръхзвуковите скорости. Земята беше по-наблизо под тях. Долу по десетлентова магистрала пълзяха бусове, камиони и коли като лъскави играчки под клонящото към залез слънце. Във въздуха се забелязваше някакъв мръсен оттенък, а далеч над ниските зелени хълмове с остатъци от иглолистна гора личеше рехава кафява мараня.
— Смог — обясни Силк. — Промишлени замърсители, смесени с естествените.
Зия само изхъмка. Твърде добре знаеше що е смог. В някои градове на Земя-2 видимостта падаше под стотина метра дори на обяд, ако мръсотията се натрупаше. Не можеше и да се сравнява с леката цветна мъглица тук.
— По време на интензивното използване на петрол е било по-зле — продължи той. — Бензин, олово, всякакви окиси. Не само изглеждало противно, а било и адски вредно. Сега въздухът се изчиства и при лек дъждец. Тук и без това вали често.
Колелата на тежката въздушна машина се удариха меко в пистата. След секунда високо вдигнатият нос на совалката се спусна и последва второ леко друсане, придружено от скрибуцането на еластични полимери по пластобетона.
— Дами и господа, пристигнахме в Сиатъл-Такома. Онези от вас, които ще продължат пътуването си, могат да се осведомят за своите полети и часа на излитането от компютърните табла в залата за пристигащи. Моля ви да останете по местата си до пълното спиране на совалката и скачването на подвижния тунел.
Силк се засмя.
— Нещо смешно ли казаха?
— Ами да. „Пълно спиране“. Че какво ли друго може да бъде?
— Словоблудство — кимна Зия.
Не носеха багаж и успяха да изпреварят мнозина от спътниците си. Стъпиха на подвижната пътека и закрачиха по нея, за да се измъкнат по-бързо.
— А сега?
— Сега се махаме от летището. Но първо трябва да се отбия за пари.
В залата имаше цяла редица автомати — сиви кутии с клавиатури и холоекрани. Зия спря пред първия и набра кода. Вдигна фалшивия си идентификатор пред скенера. Машината я попита точно каква операция иска да извърши и тя въведе теглене на хиляда стандарта в брой. Парите щяха да им стигнат засега, без обаче сумата да привлече вниманието на някой твърде усърден контрольор.
Чекмеджето под екрана излезе напред и тя прибра тънката пачка нови хрущящи банкноти. На тази планета обичаха разноцветните пари — зелено, червено, синьо за различните деноминации. Обикновено се разплащаше с кредиткуба си, но в момента беше по-благоразумно да има налични.
— Сигурно е приятно да си богата — подметна Силк.
— Откъде да знам? Тези пари са на данъкоплатците. — Вдигна ръка и го мушна в корема. — Значи твои, готин. — Усети мигновена тръпка, когато докосна тялото му, успя обаче да се стегне и се извърна. Не, това чувство не й допадаше! — Да вървим.