— Щеше да заръчаш нещо ли?
— Да. Почакай малко.
Цялото начинание започваше да му изглежда като упражнение по некадърност — все ненавременни или необмислени идеи му хрумваха. Веднага би отрекъл провалите си пред всеки друг, но би било глупаво да лъже себе си. В този миг обаче го споходи прозрението. Старите навици се възвръщаха, умът му разкъсваше постепенно паяжините на нехайството и започваше да вижда светлината. Не би казал, че дължи догадката на интуицията си. По-скоро подсъзнанието му завърши процеса на обработка на фини и незабележими детайли в получената досега информация.
Агентката от Нова Земя и Силк наистина се бяха запътили към Лос Анджелис.
Само друг човек с неговия огромен опит в сигурността можеше да се съгласи с такава увереност и въпреки това би изтъкнал, че все още може да има почва за съмнения. Но Кинг просто знаеше — щом агентката е решила да отскочи до Сиатъл, значи е прекалено способна, за да има наистина работа там. Няма да остане в онзи град нито минута повече от необходимото.
Как ли се досети, че двамата ще се насочат тъкмо към Ел Ей? И за това нямаше логично обяснение. Но вярваше непоколебимо. Озова се точно където трябваше, макар и заради грешка в началото. И без да иска, се сдоби с огромно предимство — пристигна преди обектите.
Усмихна се. Да, ако все пак имаше богове, време беше да се настроят по-благосклонно към него. За последен път си бе позволил да подцени противника. А беше длъжен да допусне, че шпионката от Земя-2 му е равна по способности, може би дори го превъзхожда. Никой агент, който си заслужава парите и доверието на началниците, няма да се устреми към целта по права линия, защото очаква враждебните сили да разполагат с възможности да се хванат и за най-тънката нишка. Ако подозираш, че ще те проследят въпреки заплетените криволици на маршрута, стараеш се да оставиш повече лъжливи дири, за да забавиш потерята, може би дори да я объркаш безнадеждно.
Онази жена не направи сериозни гафове досега. Значи отбиването в Сиатъл е опит за заблуда.
Сякаш ярък лъч проби притисналия го мрак, за да му посочи пътя през пустошта. Най-сетне се проявяваше достойно. Изпита гордост, примесена с усета за собственото си могъщество.
— Съсредоточете се върху транспортния коридор между Сиатъл и Лос Анджелис — заповяда на Плъхчо. — Ограничителни параметри — всеки, който си е купил билет с налични за маг-лев, локална аеролиния или бус с далечен маршрут. Търсете сама жена или двойка, тръгнала през последните два часа.
Детективът кимна, извади от джоба си плосък сензорен екран и започна да набира по светналата клавиатура.
— Така доста ще си облекчим задачата — отбеляза той.
— Би трябвало — натърти Кинг.
Зия нито изпитваше особено уважение към противниците, нито се плашеше от тях. Е, да, не се колебаеха да натискат спусъка, но бързината не е толкова важна, ако не умееш да се целиш. Засега им се изплъзваше без проблеми, а не й се вярваше това да е хитрина, за да приспят нейната бдителност. Не й се виждаха чак толкова умни. Вярно, занаятът бе възникнал именно на Земята и местните имаха зад гърба си хилядолетен опит, но май започваше да ги мъчи старческо слабоумие. Ако никой не те затрудни сериозно много дълго, накрая ще си въобразиш, че си непобедим и недосегаем. Познаваше такива празноглавци и на Земя-2 — били голяма работа преди двайсетина години и си мислеха, че още са на върха. Само дето вече не излизаха от луксозните си кабинети, предпочитаха да се хвалят със славното си минало. Ех, какви тежки времена бяха, вие младите нищо не сте видели. Според Зия те просто бяха за изхвърляне.
Облегна се удобно на меката седалка в салона на влака. Беше по-приятно, отколкото в совалката. Стрелна с поглед Силк. Въпреки затворените очи дишането му издаваше, че не спи. Някаква табела се мярна под тях за кратък миг — фучаха с четиристотин и петдесет километра в час. Линията беше вдигната най-малко на тридесет метра над земята.
Поне в началото задачата й се оказа не по-трудна от дълга разходка в парка. Може би преувеличаваше, но не много. Владееше положението, без да се броят леките притеснения от собствените й хормони. Повтори си, че е професионалистка. Ако откриеше местенце, което я сърби, не беше нужно веднага да го разчеше до кръв.
„Сериозно?!“
Ами да — сериозно.
Щом се доберат до Ел Ей, ще започне да използва друга самоличност от предварително подготвените, за да се заеме най-после с издирването на Спаклър. Дотогава може и да измъкне нещо полезно от Силк, за да си облекчи работата. Все едно какво.
По дяволите, а защо да не дремне?