До него Данър дремеше, поне на пръв поглед. Зазяпа се в нея.
Наистина беше хубава жена, почти прекрасна, колкото и да я загрозяваше жестоко офъканата коса. Нямаше и какво да си играе на лицемерие — по-свястна любовница не бе срещал през живота си. Преди би се впил в нея като бодър комар, за да изсмуче колкото се може повече от преживяването и да продължи до безкрай новото вълнение, което откри току-що. О, не, вече не би го направил. Нямаше никакво желание за сближаване, защото знаеше — невъзможно е да трае дълго. Хубавото бързо се спаружва. Все ще настъпи някаква промяна и ще го помете, тогава какво? А всеки път болеше още по-силно, омръзна му да късат кървящи мръвки от него. Така скоро нищо нямаше да му остане освен кости и плът без следа от чувство. Не му се искаше.
Тя въздъхна и устните й се отвориха малко. Данър беше корава агентка, доколкото можеше да съди от видяното — студен, прецизен и нечуплив инструмент. И все пак в съня си изглеждаше невинна, непокварена и мила…
Отново се загледа напред и поклати глава.
„Не се обвързвай, Силк. Само ще се мъчиш още повече.“
22
Ако имаше някой до нея, Зия спеше леко, самоконтролът й не изчезваше. Някакъв шум в стремително носещия се маг-лев влак проникна в подсъзнанието й и включи тревожен сигнал. Събуди се мигновено, но шумът вече бе изчезнал и не успя да открие свързана с него опасност.
Силк я гледаше как се разсънва.
— Ще отскоча до тоалетната — каза той, — а на връщане ще мина през снек-бара. Искаш ли да ти донеса нещо?
— Пие ми се нещо студено.
Силк се изправи, протегна се и тръгна между седалките.
Зия се престори, че зяпа размазаната от скоростта местност. Не предложи да отиде с него. А идеята все пак направи опит да се промъкне в съзнанието й. Много й се искаше да опитат още някоя разновидност на забавленията, достъпни за пътници. Точно затова се отказа. Познаваше страданията на пристрастени хора, изпаднали в такава зависимост от най-силното си желание, че бяха готови на всичко, за да го осъществят. Можеше да е какво ли не — дроги, тренировки, секс, макар досега да не ги разбираше.
Сега й беше ясно какво би си навлякла. С нея нямаше да се случи.
Далеч по-безопасно беше да си мисли за света отвъд прозореца. Притъмняваше, тук-там светваха лампи и сякаш оставяха фосфоресциращи следи по ретината на очите й. Харесваше й да се вози във влакове и честичко го правеше, преди да порасне. Така виждаше „задните дворове“, които никога не би зърнала, ако пътуваше със самолет и дори с кола. И на новозаселените планети като Земя-2 линиите минаваха през промишлените райони и агрокомплексите. Неведнъж й се случваше да прикачат вагона с евтини места към тромава товарна композиция и успяваше да разгледа потайни кътчета, които никой не си правеше труда да разкрасява, защото туристите не минаваха през тях. А на нея много й допадаше да вижда истината зад фасадата.
Не че винаги успяваше да ги разграничи и в собствения си живот.
Двамата мъже на задната седалка пак започнаха да си приказват по-гръмогласно. Бяха отскачали до местенца, където можели да си купят по-особени питиета или тютюн. Явно бяха готови да си прахосват парите и времето.
— Ах, шибаното Мексико — въздъхна единият, по-млад, вероятно на двайсет и две или двайсет и три, както звучеше гласът му. — Мразя го, да знаеш. Ченгетата все гледат да те подхлъзнат.
— Тъй си е — потвърди другият. — Ама не и в Тихуана. Страхотни курви си имат в Тихуана.
— Е, да, това не го забравям. Ама скапаните им ченгета, човече, до едно са гадняри. Там трябва да си стискаш документите, нали разбираш? Могат ей тъй да ти ги отмъкнат, после ще ги продадат на някой съмнителен тип.
Зия завъртя глава с погнуса. Пияндетата май бяха еднакви навсякъде из Вселената.
— Прав си. Веднъж бях там и чаках едно приятелче да ме заведе на онова шоу с магарета, нали се сещаш, та спират ме значи две ченгета и…
Тя просто престана да се вслушва в смисъла на думите им. Тепърва й предстоеше да обикаля и да върши необходимото. Не си въобразяваше, че операцията ще мине като практическо упражнение в школата на „Снези“. В края на краищата подгони човек, който можеше да се окаже къде ли не на планетата. Но не се тревожеше. Спаклър така беше затънал в смахнатите си прищевки, че дори избяга от родния си свят, за да им се отдаде на спокойствие. А и на извратената престаряла Земя пазарът на подобни удоволствия не беше кой знае колко развихрен. Зия знаеше, че на планетата-майка можеш да се сдобиеш с всичко, стига да имаш стандартите и връзките, понякога обаче се налага да търсиш доста заобиколни пътища.