Хората на Земя-2 се отнасяха снизходително към избора на удоволствия, които си позволяваха здравите и способни да разсъждават възрастни. Само че веднага настръхваха, ако някой започнеше да тормози деца или животни. С хлапетата всичко беше ясно и никой не се осмеляваше да възразява. Повечко съмнения имаше спрямо животните. Какво толкова, ако някой фермер насред затънтена долина е решил да си поиграе с овчиците? Негова си работа, нали? Нова Земя не е като старата или бъркаме нещо? Всичко и всички ли ще подчиняваме на най-дребнави правила?
Няма, приятелчета, ама като опрем до здравето на расата, не е зле да държим нещата под око. Вярно, земяните се престарават с карантината, обаче са я въвели, като пострадали от чуждопланетен бацил. Поне навремето е имало смисъл.
Добре де, недоумяваха любителите на животни, това какво общо има с нас?
Ами животинките носят разни зарази, които непрекъснато мутират. И знаячите дори на Земя-2 не успяват да открият и обезвредят всички до една. Помните ли първия ретровирус — СПИН? И сега да се плашим ли, а? Нали е бил като черната чума? А нея отдавна я излекуваха или пак бъркаме?
Правилно. Но според общоприетата теория хората изобщо нямаше да се заразят, ако някакъв тъп селяндур не беше вързал магарето си, за да провери колко е хубаво да му го пъхне отзад. После се прибрал вкъщи и предал бацилчето на жена си.
О, тъй ли било…
Именно.
— Ето ме — обади се Силк над нея.
Взе пластмасовата чаша от ръката му и отпи. Сладко и газирано, не беше никак зле.
— Хм, това пък какво е?
— Кола. Нямате ли си на Нова Земя?
Тя пак надигна чашата.
— Още не.
— Ето ти една причина да се отбиваш на старата планета.
Накара я да се засмее неволно. Да му се не види, наистина го харесваше. Толкова й се искаше да проумее защо…
Кинг знаеше, че търпението е истинска добродетел в неговия занаят, и въпреки това не го свърташе на едно място. Плъхчо изрови повече от тридесет случая, отговарящи на ограниченията — все хора, потеглили от Сиатъл към Южна Калифорния по въздуха, с маг-лев, дори с корабчета. Нямаше смисъл да се занимават с последните, защото пътуването продължаваше дни наред, но с другите трябваше да се заемат веднага. Дребосъкът вече бе изпратил шестима души по летищата и площадките за кацане на коптери, за да пресрещнат десетината двойки, избрали въздушните возила. Самият Кинг седеше в чакалнята на „Делта-Юнайтид“ и броеше минутите до кацането на следващия самолет. Отново промени външността си и смяташе, че този път прояви достатъчно хитроумие да заблуди дори шпионката, която несъмнено щеше да си отваря очите на четири. Сега играеше ролята на Лари Мконо от Южна Африка. Надебели носа и устните си с инжекции псевдоколаген, който след няколко дни щеше да бъде изхвърлен през бъбреците без никакви вредни последствия. Потъмни кожата си до тъмношоколадово и сега се кипреше с кафяви контактни лещи и перука на ситни къдрици. В момента намеренията му не се простираха отвъд откриването и проследяването на жертвите. С времето гневът му се поохлади и макар да не се отказваше от отмъщението, тази мисъл вече не го разкъсваше отвътре. Разбира се, по-късно щеше да удовлетвори желанията си, но засега съсредоточаваше усилията си в успешното приключване на начинанието.
— Полет 1088 на „Делта-Юнайтид“ завърши при изход 77 — съобщи системата за оповестяване с евтиния си гласов синтезатор.
Повтори информацията на още няколко земни езика, повечето от които Кинг разбираше. На японски изречението завърши с глагола. На бенгали ставаше ясно само от контекста дали самолетът е един или са няколко. На испански речниковата база данни подбра старомодната дума „авион“ и пак според контекста можеше да означава въздушна машина или пък птица…
Пътниците започнаха да влизат в залата. Роднини или приятели чакаха мнозина от тях и прегръдките, целувките и искрената радост зачегъртаха по нервите на Кинг. От много, много отдавна никой не го бе чакал така на което ще да е летище. От семейството му остана само неговата сестра, но тя дори не знаеше дали той е още между живите. Нямаше съпруга или приятелка, изобщо не допускаше нищо постоянно и сковаващо в живота си. Преценяваше безпристрастно, че не е лишен от привлекателност и лесно би установил по-трайни отношения с подходяща жена, само че работата винаги си оставаше на първо място. Като преподавател се изкушаваше от загадките на историята. А щом влезе в сигурността, увлече се по преследването, лова на онези, които му отправяха предизвикателството да бягат. О, да, не се отказваше от кратки връзки с много любовници и веднъж му се стори, че отношенията му с една британска агентка могат да избуят в нещо обещаващо, но тя загина нелепо при взрив на ферибот в Хонконг — поредната тъпа злополука, за която никой не намери приемливо обяснение. Случи се преди дванадесет години и отдавна не се бе сещал за това. Напоследък обаче подобни сценки по летищата често му напомняха за нея. Определяше чувствата си като размишления за отминалата младост. Типична склонност на мъж, навлязъл в зрелостта, да тъгува за несбъднатото. Чиста загуба на време.