„Добре де, засега ще се съглася. Само че това ли е истинската причина още да се навърташ край нея?“
Силк видя жена с лилава коса и твърде тясна тениска, обтегната по пищния й бюст. Прозорецът на буса отдясно на таксито я очертаваше като рамка. Жената се усмихваше на хората, които можеше да види, а до лицето й проблясваха нейното име и телефонен номер. Казваше се Канди, а кодът пред номера означаваше, че обажданията се плащат по специална тарифа. Силк се досети, че тя е от професионалните приказливци. Беше готов да предположи, че е звезда на аудиопорното, но външността често заблуждава — защо да не е психотерапевтка? Дали случайно се възползваше от задръстването или това я сполетяваше често и тя вече го правеше по навик? Може би нарочно сядаше в някой бус през най-натоварения период вечер и продаваше утешителни разговори на изтерзаните от досадното тътрене хора из колите наоколо?
„Силк, пак ли се отнасяш?“
Стига, бе. Отчасти съм тук и заради Мак. Добре, нека съм откровен — ако не се чукахме до премаляване из тоалетните, докато пътуваме, сигурно щях да хвана още следващата совалка към островите. Де да знам. Интересно ми е, нямам никакво друго смислено занимание и искам да науча отговорите — какво още ти трябва?
„Ами нищо особено. Само истината. Искал ли съм друго някога?“
Да ти имам скромните желания, приятел.
Канди намести слушалките на главата си, засмя се и изключи светещия надпис. Вече имаше клиент.
Гърбът пак го засърбя и той се отърка в седалката.
24
Когато движението се поразреди най-после, Зия поиска от шофьора да ги откара до голям хотел близо до влаковото депо. Там се качиха в друга кола и поеха в обратната посока — пак подминаха гарата. Доколкото успя да прецени, нямаха „опашка“. Не очакваше да са ги проследили, но проверката беше задължителна.
Пътуването с третото такси продължи много повече и преди това се наложи да се пазари с шофьора, защото трябваше да ги закара в неприятно западнала част на мултиполиса, чието име вече звучеше нелепо — Гористите хълмове. Зия все пак различи остатъци от някога приятно градче, сегашното обаче беше много мрачно. Гъсто натъпканите магазинчета по улиците нямаше защо да се гордеят с избледнелите и олющени надписи по витрините. Неоновите и псевдохолографски табели примигваха или бяха отчасти изгорели. Металните решетки пред надрасканата пластмаса червенееха от ръжда, фулереновите пък се отличаваха с мръсна сивота. Между магазините за храни или за дрехи се мъдреха множество прожекционни зали за холопорно, будки за перверзни издания, ателиета за татуировки, павилиончета за алкохол и цигари. Ако се съди по откровените надписи, тук и масажът на простатната жлеза се радваше на особено голямо търсене. По някога бялата мазилка бяха напръскани може би повече от десет слоя графити с пулсово-флуоресцентни бои. Хората оставяха мимоходом следите си или мислеха, че изразяват чувствата си в изкуство, а следващият замазваше нарисуваното и написаното от тях още преди цветовете да са изсъхнали както трябва, за да открадне и той малко внимание от минувачите. А тук имаше повечко пешеходци, но не от онези, с които би се спряла да си побъбри дружески. Ето групичка мускулести мъжаги и мацки, облечени от глава до пети в бял спандекс, показващ всяка подробност от телата им чак до най-малките пори. Двама мътноглавци се влачеха в гъстата химическа мъгла, погълнала завинаги съзнанието им, и май не забелязваха къде са попаднали. Проститутки и от двата пола се подпираха на стените или крачеха напето напред-назад, вдигаха поли или разтваряха широко цепки към улицата, за да покажат предлаганата стока, да хванат с жива примамка потенциалните клиенти в колите. Три момчета, които явно тепърва навлизаха в пубертета, изскочиха стремглаво от магазинче. Гонеше ги дебелак в оранжев халат и с чалма на главата. Размахваше страховит нож, но се задъха и се отказа още след първите няколко метра.
Зия бе попадала и в по-лоши бордеи, макар и отдавна.
Напомни си по-бързичко да помисли за снабдяване с някакъв вид оръжие. Който иска да плува сред змиорки, добре е да си осигури комплект зъби, по-остри от техните.
— Водиш ме по много живописни местенца — подсмихна се Силк.
Зия загърби панорамата на градската разруха и му се озъби.
— Това не е моята планета, готин.
— Нямате ли си такива свърталища на Нова Земя?