Кинг смяташе, че е твърде съмнително издирваният от толкова хора аусвелтер да се намира в мърлявата постройка, и все пак щеше да поиска от помощника си да провери кротичко и ненатрапчиво дали е така.
По пътеката под хотела се тътреха двама мъже, които явно бяха пострадали при доста грубиянско спречкване, и той се зачуди дали са имали върховната глупост да налетят на преследваната от него двойка. Сигурно, защото уличните биячи и грабители никога не са проявявали изумителни интелектуални способности.
— Тия смотаняци май са искали да си поиграят с нашите хора — подхвърли Плъхчо, сякаш прочел мислите му.
— Предполагам. Доколкото си спомням, аз вече ти споменах, че обектите се отличават със сръчност и решителност.
Дребосъкът кимна. Кинг му бе обяснил не повече от необходимото за случая, тоест съвсем малко. Плъхчо обаче не беше тъпанар и несъмнено подозираше, че не е чул най-важните подробности. Нямаше никакво значение.
Ще върши каквото се иска от него и ще си прибере парите. А когато се досети, че работата е много по-дебела, ще бъде твърде късно да изнудва Кинг за още пари. А защо пък да не прояви щедрост към човека, ако му хрумне? Очакваше, че ще може да си позволи всякакви капризи. Би било забавно да направи Плъхчо заможен просто за да се посмее при вида на стъписаната му физиономия.
Кинг се усмихна. Най-сетне нещата потръгнаха според желанията му. И така щяха да продължат до края.
25
Администраторът в хотела дори не ги попита искат ли отделни стаи и Зия беше доволна, че си спестиха излишните приказки. Макар да се поумори от пътуването, не се чувстваше чак толкова съсипана. Кой знае още колко време щеше да бъде с този мъж, защо да не живее с мига, нали така? Току-виж, изгарящата я искра изсъска и угасне още сега, за да се отърве от това неочаквано и необяснимо увлечение. Би си отдъхнала, честно казано. Но щом сега имаха и тихо кътче, и достатъчно време, защо да не провери?
Три часа по-късно потъваше в унес на пълно изтощение и блаженство до вече спящия Силк. Вече знаеше, че никак няма да й е лесно да се откъсне от него. Просто ставаше все по-хубаво. И не толкова защото беше извънредно изкусен любовник и правеше за нея всичко, което тя искаше. Притесняваше я силата на самото й желание. Не можеше да повярва, че си е все същата Зия, това изобщо не й подхождаше. Загуби контрол над себе си и искрено се страхуваше, но въпреки всичко…
Харесваше й.
По дяволите!
Силк се събуди посред нощ от напрежение в пикочния си мехур и само с усилие на волята успя да стане, за да се дотътри до тоалетната.
Озърна се към спящата жена. Тя явно усети движенията му — това личеше дори в полумрака, разпръскван единствено от ивичките светлина, процеждащи се под разкривената врата към коридора, както и от фосфоресциращите стрелки, предназначени за зяпльовци като него, за да не се изпикаят в просъница в гардероба. Гола, великолепна, едва покрита от изтънелия чаршаф в твърде задушната стая, тя не приличаше на нито една от жените, които бе опознал досега. Продължаваше да не се съмнява, че не чува от нея каквото би искал за бъркотията, в която го въвлече, а и се досещаше, че пази старателно от него нещо от същината си, скрито като ядка в черупка. Дори когато се гънеше яростно с него в нажежената до бяло страст, не се самозабравяше напълно.
Точно това не можеше да разбере в нея. Той винаги даваше пълна воля на избликналото си желание и го оставяше да препусне в див галоп. И беше най-добре, когато забравяше останалото заради настоящия миг, изключваше разсъдъка си, за да се развихри необузданата чувственост, да потъне в стихията й.
Вярно, можеше да бъде и по-хладен в секса. Знаеше как да забави темпото, да търси разнообразието, да задържа дълго себе си и партньорката на ръба. Дори се гордееше с умението си да дава всичко, от което жената има нужда в момента. Веднъж с Мак си направиха експеримент. Лежаха си, хванали книги в ръце, слети само в слабините, краката им като огромно Х. Остана така в нея почти два часа, без да се отпусне, накрая и двамата не можеха да издържат повече. И все пак не се залъгваше — предпочиташе заедно да се втурнат към възхитителния завършек в задъхан спринт. Проклет да е, ако тази жена не би могла да се раздивее като него, може би и повече. Но не си позволяваше. А Силк искаше от нея точно тази неумолимо пазена в тайна частичка. Искаше цялото буйство на страстта, на което беше способна.
Завлече се в тясното овехтяло помещение, постоя олюлявайки се над тоалетната чиния, изплакна си устата с вода от проскърцващата чешма, наплиска лицето си и се избърса със захабената кърпа. Срещна погледа на отражението си в малкото огледало от хромирана стомана над евтината пластмасова мивка. Крайно време беше да се избръсне или да се натърка с депилиращ крем за брада. Под очите му тъмнееха торбички, май имаше и още два-три сивеещи косъма, които не бе забелязвал досега. Каква лудост: да се размотава по света с шибана шпионка — думата „шибана“ особено подхождаше в случая — за да попадне в Лос Анджелис в търсене на някакъв извънземен изрод, който уж бил основна фигура в смахнат заговор. И макар смъртта на Мак да беше свързана някак с това, още нищо не му ставаше ясно. Налагаше се съвсем скоро да помисли сериозно. Не можеше повече да играе ролята на пасивен придружител, нито да се преструва, че всичко е наред. Трябваше някак да се справи с положението.