Взе втората кърпа и се опита да избърше тялото си, като повече размазваше капките. Наведе се да си изсуши краката и долови погледа му. Искаше я отново, направо усещаше напора на нагона в очите му. Според нея беше невъзможно да го вдигне толкова скоро след изцеждащия силите секс, но гореше от желание да поработи с устни, език и пръсти…
„Стига. Опомни се!“
Знаеше, че трябва да се отърве от него. Ще го омотае с някакво мъгляво обяснение, за да кротува, докато тя си свърши работата и се махне от планетата. Ще го отпрати жив и здрав към неговия райски остров с малко приятни спомени, ще му обещае скоро да намине на гости. И той ще успее отново да подкара някак живота си. Дори да не я забрави лесно, ще оцелее. Струваше й се, че са се отървали от противниците засега, но как да е сигурна? На теория всеки миг от дебрите на градската джунгла можеше да изскочи враг и да ги превърне в изстиващо месо върху пластобетона. Всеки път, когато се заемаше с поредната задача, приемаше този риск и се примиряваше с него. Така винаги можеше се радва на напиращия в кръвта й адреналин, играта ставаше по-интересна, щом успееш да засенчиш некадърния противник, излагайки на опасност скъпоценната си кожа. Все едно побеждаваш в партия шах, го или тандими — ходове, с които налагаш стратегията си и едновременно пречиш на отсрещния да осъществи замислите си.
Най-сетне се отказа и захвърли кърпата, пресегна се да вземе бельото си.
Е, за нея всичко си беше в реда на нещата, но Силк не се включи в историята с отворени очи. Тя го подмами, привърза го към себе си с примката, която мяташе майсторски. И мътните да я вземат дано, в някакъв неуловим момент върза и себе си. Ако беше в нормалното си състояние, хич нямаше да се тормози какво да прави с ненужен човек наоколо. През последните години бе злоупотребила с кого ли не, понякога твърде зле. И това влизаше в занаята — или свикваш, или се отказваш навреме. Или си от играчите, или се съгласяваш да бъдеш пионка. Този път обаче изпитваше съчувствие към една от фигурите на дъската. Ако думата „съчувствие“ беше най-точната…
Да му се не види!
Приключи с обличането. Само с няколко минути в компютърно ателие за общо ползване щеше да довърши преобразяването си, да нанесе поредната боя в хамелеонската си палитра. После ще отидат да потърсят Спаклър. Какво толкова, ако задържи Силк до себе си още ден-два, поне докато трае издирването? Винаги може да го напъди, нали?
„Да, бе…“
Намръщи се срещу отражението си. Кого се опитваше да надхитри?
— Готов ли си?
— Горе-долу.
— Хайде, отиваме да открием злодея.
Тя караше несравнимо по-добре от Силк. Още едно умение, на което сигурно учат тайните агенти. Той изкара курсовете, преди да завърши колежа, повече за да си осигури уважението на другите пубери и да усети преживяването, а не заради надеждата някой ден наистина да има своя кола. Дори преди петнайсетина години покупката на частно возило беше съпроводена с досадни процедури, а цената направо излизаше през носа на прахосника. Естествено, често сядаше зад волана на колата, която карантината осигури на Мак, но тази беше друг модел, със съвсем различна система за управление, а и гнусният град му приличаше на същински ад в сравнение с Хана. Гъстите потоци почти позволяваха човек да мине от единия тротоар на другия, като прескача по покривите на разнообразните превозни средства. Въпреки всевъзможните обезопасяващи устройства, сензорите за плътни обекти и автоматичните прекъсвачи на двигателите, хората все още правеха често катастрофи из целия Ел Ей. Преди време чу една необработена версия — имало стотици произшествия всеки ден. Трудно му беше да си представи такова бедствено положение.
Щеше му се да изкрещи нещо мръсно на шофьора, засякъл ги с пикапчето си, за да мине, преди за тях да е светнало червено на кръстовището, а тя си оставаше невъзмутима като повърхността на пуста пещера. Такава си беше Данър — спокойна и хладнокръвна. Каква ти Данър, бе!… Трябваше да си напомня, защото свикна с фалшивото й име. Сега агентката имаше нова самоличност, след като се отби в студио за холопроцедури на самообслужване.
— Наричай ме Зия — каза, щом влезе отново в колата. — Аз съм Зия Реландж.
— Зия — повтори Силк. — Хубаво име. Откъде им е хрумнало да те нарекат така?