— Името ми често се среща на Нова Земя. А най-спокойна се чувствам, когато прикритието ми позволява да се представям именно за жителка на Земя-2.
Той кимна.
— Бива си те зад волана. Не те ли вбесява тукашната блъсканица по улиците?
— Не — ухили се тя. — По външните светове почти всеки си има някакво лично возило. На Мчанга си уреждат дори състезания кой ще измисли най-цветистата псувня, с която да оплюват некадърните шофьори. А на Уйварош можеш да претрепеш почти до смърт всеки, който те е изложил на опасност с автомобила си. Незаконно е, разбира се, но пазителите на реда се извръщат на другата страна, защото също смятат, че така водачите стават по-възпитани.
— Хм… Според историците някога хората в този град се гърмели с пистолети, ако започнело да им писва как ги прецакват по пътищата.
— Сериозно?! Това не съм го чувала. Истинска лудост.
— Такива сме си ние, земяните. Побъркани. Между другото, къде отиваме?
— В магазина за домашни любимци на Фонг.
— В магазин за животни ли?
— Ами да. Доколкото знам, специалисти са по големите кучета и работят с особен вид купувачи.
— Брей, тази жена е направо опасна, като седне в кола! — възкликна Плъхчо.
— Просто се постарай да не я изпускаш от поглед — малко отегчено отвърна Кинг.
— Ама тя както кара, май ще трябва да убивам хора, за да не изостана.
— Склонен си да преувеличаваш. Прави само необходимото.
Но и Кинг наблюдаваше напрегнато как малкото возило пред тях се стрелка като пощуряла рибка — ту ускоряваше, ту изчакваше, ту правеше привидно невъзможни маневри, за да се възползва от всяка отворила се за секунда пролука в движението. Призна мислено, че тя е от най-умелите шофьори, може би се доближаваше до неговите качества или дори му беше равна. Кинг би се справил с лекота с по-малки самолети или хеликоптери, с екранолети на въздушна възглавница, както и с няколко разновидности по-груби машини — трактори, булдозери, скрепери, грейдери. Абсолютна необходимост за всеки оперативен агент, комуто често се налага да се представя за какъв ли не или да бяга с каквото му попадне. Рядко му се случваше да се занимава пряко с противници от другите планети, затова не познаваше моделите, на които се обучават. Но професионалистите от земната сигурност се смятаха за съвременни нинджи. Въобразяваха си, че им е по силите да се слеят неотличимо с всяка среда, а в редките случаи, когато ги разкрият, въпреки всичко да изпълнят задачата и да се измъкнат невредими.
Самият Кинг беше убеден, че сравнението с нинджите е напълно оправдано. Грижеше се така да поддържа тялото си с тренировки, че никога да не е далеч от максималните си възможности. Беше силен, владееше в достатъчна степен бойните изкуства, за да се защити успешно и да убие при нужда. И макар някои от дарбите му да бяха пострадали от продължителното бездействие, усещаше как се възстановяват в движение. Разбира се, много от уменията на древното нинджуцу бяха безполезни в съвременното общество — на човек не му се налагаше да се тревожи за преодоляването на крепостни ровове и ходенето по скърцащи подове. Заместваха ги познаването на електрониката и оръжията, за да се добере до които един нинджа с леко сърце би изтребил стотици хора по пътя си.
— Гледай я, пак се шмугна напред. Леле, какъв страхотен завой направи!
Кинг не се обади. Мишките го водеха неволно към онзи плъх, който трябваше да падне в неговите лапи на котарак. Още нямаше представа накъде са се запътили, но изглеждаше, че те не се колебаят в избора на целта си. После заедно с тези двамата ще заличи и спомените за всички свои неволни грешки. При това с огромно удоволствие. И ако не грешеше — съвсем скоро.
26
— Ти ли си Фонг? — попита Зия.
— Че друг виждаш ли тук? Казвай какво искаш.
Силк се взря в мъжа зад тезгяха. Беше висок
и кльощав, та чак хилав. Със сини очи, руса коса и нито следа от азиатски произход. Наглед гонеше четирийсетте, но от слабостта лицето му може би беше похабено преждевременно. Не го подмладяваше и болнавата кожа — с ямички и олющена на петна.
Из магазина се виждаха няколко червеникаво-жълти птички в клетки, а една по-голяма, в синьо и зелено, беше кацнала на прът. В правоъгълна прозрачна кутия върху тезгяха се свиваше змия, в друга до нея щъкаха унило бели мишки. Вонеше на застояла пикня. По зарешетените прозорци беше напластена мръсотия, която почти не пропускаше светлината на утрото. В случайно проникналите слънчеви лъчи кръжаха прашинки. Не се забелязваха други животни. В магазина бяха само тримата. В сравнение с бордеите наоколо мърлявите Гористи хълмове приличаха на кварталите с астрономически наеми в центъра на Мауи. Твърде вероятно беше човек да прихване двайсетина болести, като просто вдишва местния въздух.