— Жаргонната думичка на якудза за „брат“ — каза му, когато застанаха до колата. — Ако Фонг повярва, че сме от якудза, няма да направи някоя глупост. Поне не по-голяма от щуротиите, с които си изкарва насъщния.
Силк въздъхна. Пулсът му още беше ускорен, а в долната част на корема му сякаш никнеха ледени иглички. И все пак не се чувстваше особено зле. Когато Зия притисна онова влечуго до стената, на него му се искаше да кресне от радост. Израснал в общество, което се мръщеше при самото споменаване на насилие, той вече виждаше, че в някои случаи е полезно да си груб. Не му допадаше тази промяна на възгледите, признаваше обаче очевидната истина.
— Ей, видя ли това? — тихо прихна Плъхчо.
Кинг свали бинокъла от очите си. Добрата електрооптика компенсираше почти изцяло мръсотията по витрината на магазина. Не успяха да проследят подробно сценката вътре, но видяха как жената нападна мъжа зад тезгяха, после опря оръжие в корема му, а беше влязла с празни ръце.
Най-важният въпрос беше: „Защо реши да се държи толкова агресивно?“
— Сигурен ли си, че знаеш с какво се занимава собственикът на магазина?
Дребосъкът наблюдаваше двойката, която вече влизаше в колата.
— Ами да, проверих по няколко канала. Човечето продава животинки на разни извратяги. Има хора, които се кефят, като го правят на куче, или пък зяпат как кучето го прави на някого, дори на самите тях. Изроди…
Звучеше отвратително, но нямаше смисъл Кинг да изказва гласно отношението си. Очевидно бяха дошли да изтръгнат информация от този неприятен особняк и макар отначало той да не се държеше особено сговорчиво, явно получиха желаните сведения, защото иначе още щяха да стоят вътре и да го убеждават с всички подръчни средства, че трябва да е благоразумен.
Но… какво научиха?
— Е, ще тръгнем ли след тях или ще си поприказваме с боклука вътре?
— Пак ще се залепим за тях. Каквото и да им е казал, може би няма да е достатъчно за нашите цели.
— Добре, потегляме.
Професионалистката в Зия си оправи настроението. Не се съмняваше, че е научила истинския сегашен адрес на Спаклър. Може би щеше да си свърши работата по-бързо, отколкото смееше да се надява.
Стрелна с поглед Силк — беше малко блед и изнервен. Два пъти за два дни прояви пред очите му бойните си умения. Първо с кретените пред хотела, сега и срещу Фонг. Долавяше възбудата у Силк, наежването. Дори и да не му допадаше, беше способен да почувства тръпката. Ако тя спреше колата и му се предложеше, щеше да я награби насред улицата.
Какво пък, нека усети отблизо рисковете и опасностите. Ама и нея си я биваше — каза му истинското си име. Глупаво, никой не постъпва така, но ето…
Защо ли го направи?
Замисли се, докато караше по грозните улици на Ел Ей към убежището на Спаклър. Поиска от навигационната система на колата само общи напътствия за квартала, не беше толкова изкуфяла, че да спомене улицата и номера. Защо обаче изтърва името си, макар че Силк го помисли за поредната заблуда?
Време беше да си признае — харесваше й да го чува от устата му. А струваше ли си удоволствието?
Още не знаеше какво да мисли. Засега й беше приятно. И така не стигаше до цялата истина, но поне се доближаваше повече от преди. Много повече. Съзнаваше, че започва да затъва. Когато една агентка вземе да ръси истината, време е да си стяга багажа за почивка до края на живота си. Това е най-голямата опасност.
— Зия?
— Да?
— Какво ще правим, когато намерим Спаклър?
— Недей да си блъскаш главата отсега. Нека първо се уверим, че знаем къде е.
„Зия…“
Наистина много й харесваше, както го произнасяше той.
27
— Вече сме близо до Парка на ехото — каза Силк, — стига табелите да не са сбъркани.
В сравнение с останалата част от града, задушаващ се в гъстите потоци возила и неизменния мръсен пластобетон, това място изглеждаше направо приятно. Малко езеро, заобиколено от поляна с ниска трева, и палми по едната страна на улицата. Вероятно това беше паркът. Виждаха се спретнати, безукорно чисти къщи в меки оттенъци на розовото, синьото, кафявото и оранжевото.
Зия кимна.
— Близо сме.
По пътя му бе обяснила замисъла си — минават веднъж с колата край убежището на Спаклър, оглеждат обстановката и щом я преценят, тепърва започват да кроят планове.
Стигнаха до кръстовище. Край улицата и в двете посоки се точеше висока гъста мрежа с режеща тел отгоре — правеше почти недостъпна магистралата с двадесет и осем платна, по която пълзяха само камиони и бусове. Ето една от причините Силк да идва с голяма неохота на континента. Лос Анджелис можеше да се похвали с най-добрата система от наземни пътища в света, дори без да се брои съвременният компютър, който уж трябваше да превърне тази плетеница в едно цяло. Но и в по-добрите дни се влачиш поне три часа, за да изминеш някакви си петнайсетина километра! В лош ден е по-разумно да тръгнеш пеша — хем стигаш по-бързо, хем не си късаш нервите. В града живееха достатъчно богати хора да си позволят по петдесет коли заедно с годишните такси и поддръжката, обаче и те предпочитаха да натискат педалите на велосипеди, защото ненавиждаха вечните задръствания.