Зия зави наляво, вмъкна колата между няколко електромотопеди и велосипеди, после изкачиха нисък хълм. Близо до върха пак свърнаха наляво. Някаква жена пъхтеше на велосипед, качила детенце пред себе си, и се наложи да се тътрят зад нея. В момента обаче точно това искаха.
— Виждаш ли номерата?
— Разбира се.
Тя изстреля наизустения адрес, без да се запъне.
— Ами значи е откъм твоята страна — подсказа Силк.
— Откъде знаеш?
— Четните са от едната страна, нечетните — от другата.
Чудна работа, дори родена на Земя-2 шпионка би трябвало да знае това. Все пак е прекарала известно време и на планетата-майка, докато са я обучавали в сигурността.
„Поредната пукнатина във фасадата, Силк…“
Е, да, но пък е такава върховна любовница…
— Ето го — посочи Зия. — Кафявата постройка точно пред нас. Като гледам, спуска се на три равнища по склона.
Силк се взря и кимна.
— Хващам се на бас — продължи тя, — че се вижда по-добре отдолу, откъм езерото.
— Май са три отделни жилища — предположи той. — Спаклър изглежда е в най-долното.
— Тъй ли… Добре, ще заобиколим и ще спрем в парка.
Ноемврийският ден беше топъл дори за местния климат в Ел Ей, родители и дечица по шорти бродеха край езерото и хвърляха залци на патиците. Край птиците щъкаха лениво и малки водни колела. Истинска идилия, лепната като ярка кръпка върху опърпаната мантия на мултиполиса.
— Ще потърся тоалетна — промърмори Зия.
— Добре, ще те почакам тук.
Тя се запъти към ниската сграда на закусвалнята, до която беше павилиончето за наемане на водни колела.
Силк се протегна и закрачи по тротоара. Забеляза петно, обсипано със засъхнали курешки, и вдигна глава — десетина гълъба се бяха настанили върху сателитна антена, монтирана на висока палма до улицата. Усмихна се на птиците, но предпочете да заобиколи отдалеч. Пак му се струваше, че всичко се случва насън…
Видя телефонен автомат наблизо и изведнъж му се прииска да се обади. Набра идентификационния си номер и зачака. На колко часа пред островите бяха тук — три?… Значи там е седем сутринта, не е прекалено рано.
Ксонг се обади след малко. Този телефон нямаше екран и Силк не можеше да види съненото му лице, но гласът звучеше достатъчно сърдито.
— Силк, ти ли си наистина?
— Кой друг ще те лиши от сън? Как е?
— За Бога, човече, къде си?
— В Лос Анджелис.
— И какво търсиш там, да ти го начукам?
— Упражнявам се за професионален шофьор. Слушай, Ксонг, искам да те помоля за нещо…
— Силк, искам изключителните права върху историята! Можеш да ме изстреляш направо към вечна коментаторска рубрика…
— Какви ги плещиш?
— Ти не знаеш ли?! Ей, половината полиция на планетата те търси! Не само местните некадърници, ами и от корпорацията, и от сигурността. Силк, каква каша си забъркал? Защо и шибаната Служба за сигурност души наоколо в твоя чест? Да не е нещо, свързано с Мак? Само не ме пързаляй! Хайде де, изплюй камъчето най-после…
А Силк се бе вторачил в телефона, сякаш пред очите му се превърна в огромен отровен паяк. Олеле…
— Ей, човече, чуваш ли ме? Ох, мамка му…
— Ксонг? Брайс, какво става?
— Моят биопат засече подслушване. Включили са се към линията.
Щеше да попита и кой може да е любопиткото, но плъзналата по тялото му ледена тръпка като че сама сгърчи ръката му да се стовари върху бутона за прекъсване на връзката. Беше достатъчно осведомен за техническите възможности на бързото трасиране на обажданията, особено ако някоя правителствена служба изгаряше от нетърпение да го стори.
Кой го търсеше? И защо?
Отдалечи се припряно от телефона. Крайно време беше да си поприказва с тази Данър… не, Зия… както ще да е истинското й име. Веднага!
Край него бавно мина частна кола с двама мъже вътре. Незнайно защо Силк се вторачи право в тях. Пътникът беше чернокож, а шофьорът — дребосък с остри черти на лицето, придаващи му прилика с плъх. Не ги познаваше, никога не бе ги срещал, но в момента параноята се надигаше с див вой в съзнанието му и изведнъж се увери без никаква причина, че те го дебнат. А никой от двамата дори не поглеждаше към него, само че коремът го присви. Пребори се със себе си и не изви глава към отминаващата кола. Тъмнозелено четириместно „Мицубиши“ с тукашна регистрация, доколкото успя да зърне номера…