— Ето ги.
— Предлагам и ти да сглобиш оръжието си — с мек укор изрече Кинг.
Зия съзнаваше опасността да се нахака в гнусна ситуация, но вече нямаше избор. Любовчията до нея гръмна балона, вероятно полицейските коптери вече пърпореха тихичко към фаталния телефон и понеже нямаше да заварят никого там, непременно щяха да метнат плътна мрежа над цялата околност, за да замре всякакво движение. Искаше й се да спипа Спаклър преди това. Какво да се прави, действаш според обстоятелствата…
Спря колата точно пред триетажната сграда.
— Ето какво ще направим. Притичваме надолу по стъпалата, ти избиваш вратата с ритник и отскачаш настрани, а аз нахълтвам.
Взе рязаната пушка от седалката и провери има ли патрон. Жалко, че старомодното оръжие й даваше възможност само за един бърз изстрел.
— Награбваме Спаклър — продължи тя, — и бързичко го пъхаме в колата. Ти ще караш, аз ще се грижа да не буйства. Няма да нарушаваш правилника за движение, изобщо няма да се правиш на състезател и ще се стараеш да не попадаме в задръстване. Ще се насочим към летището в Силвърлейк. То е частно, недалеч оттук, там ще наемем някакъв скокльо и ще се махнем от града.
Силк кимна, а лицето му направо жълтееше от уплаха.
— Да вървим.
Зия излезе от колата, притиснала пушката към бедрото си, за да не се набива силуетът й на очи.
Постройката изглеждаше добре поддържана, макар и да не беше нова. А стълбата беше излята от истински бетон, гладка и с правилни очертания. Тя стъпваше предпазливо — не биваше точно сега да се претърколи надолу презглава.
По тревата пред входа се виждаха кучешки изпражнения, явно от едро животно.
„Това е мястото!“
Побързаха да застанат пред вратата от пресовани изкуствени нишки. Нямаше и късче стъкълце или прозрачна пластмаса по нея.
Завесите зад прозорците от двете страни бяха пуснати без дори най-малка пролука.
Силк се засили да избие вратата.
Зия го спря с рязък жест, пресегна се и натисна дръжката. Леко щракане и се открехна пролука. Онзи тиквеник дори не се заключва!
Но щом бутна вратата по-силно, вътре се разлая куче. И звукът премина в свирепо ръмжене още при първата й крачка.
Спаклър стоеше в малката кухня вляво от вратата и пиеше нещо. Видя я и изтърва чашата. Бели пръски обсипаха плота пред него.
Зия надигна пушката към него.
— Ана, дръж! Дръж!
Давещата се от лай кучка се оказа вдясно от нея. Проклетата твар наистина беше голяма. Някакъв мелез с доста кръв от немска овчарка, сигурно тежеше над петдесет килограма. И се втурна напред още щом чу гласа на господаря си. Три-четири бързи крачки, после скочи, отворила широко страховитите си челюсти, за да разкъса гърлото на Зия.
Наоколо не се мяркаше никой и Кинг се успокои, че задачата им няма да се усложни прекалено. Понякога минаваха акумулаторни бициклети или велосипеди, но в момента улицата беше пуста.
Когато агентката и Силк слязоха по стълбата, Кинг накара Плъхчо да доближи колата на двайсетина метра от сградата, точно срещу входа. Сега оставаше само да излезе и да опре късата пушка на отворената врата на возилото, за да има превъзходна стрелкова позиция. От такова разстояние му стигаше по един изстрел, за да повали противниците. После щеше да прибере Спаклър и с това почти всичко щеше да приключи.
А толкова му се искаше да се разплати възможно най-жестоко с двамата, особено със Силк! Раната, която му причини стрелата от арбалета, зарастваше добре, но редките болки при неловко движение го подсещаха как пострада. Напомни си, че като професионалист не може да си позволи капризи в толкова неподходящ момент. Щом гневът му стихнеше, както ставаше винаги, разсъдъкът отново поемаше властта. Убива ги, отмъква мечтаната плячка и я откарва на сигурно място — ето какво му подсказваше логиката. А и предишната му добронамереност към Плъхчо поизбледня. Когато изпълнителят е престанал да ти бъде полезен, най-благоразумно е да го премахнеш. Парите наистина могат да купят почти сигурно мълчание, но не биваше и да забравя старата поговорка за цената на честната дума, дадена от крадец. А труповете не говорят дори пред съдебния лекар, който прави аутопсията.
Кинг се усмихна полека. Заличаването на следите си оставаше важна част от всяка операция. Щом се погрижи за това последно начинание, повече никога няма да си има подобни главоболия.
Ниско над тях избръмча хеликоптер и продължи да се снижава. Проследи го с поглед. Полицейска машина.