Двамата непознати седяха вътре.
След разговора с Ксонг и увещанията на Зия да влиза по-бързо в колата съвсем забрави за пристъпа на мания за преследване, споходил го при вида на това зелено возило. Сега изпита параноята с нова, неподозирана сила.
Вратата откъм пътника започна да се отваря. Зия гледаше на другата страна, все така стискаше Спаклър за яката на ризата, опряла пушката в гърба му.
Излезлият от зеленото „Мицубиши“ чернокож беше много едър.
За пръв път се сблъскваше с него в този му вид, но якият мъжага не за пръв път застрашаваше живота му…
А може би бъркаше. Ако се окажеше търговски пътник или познат на някой друг от живеещите в къщата, Силк щеше да се почувства много неловко заради сляпата паника. В момента обаче не успя да се сдържи.
— Залегнете! — изрева дрезгаво.
Хвърли се с главата напред и заби глава в рамото на Зия. От силата на скока му и тримата се натръшкаха на тротоара…
Чернокожият държеше пушка. Вдигна оръжието и го опря на отворената врата…
Господи, ей сега ще умрат!
Кинг си беше намислил да излезе пъргаво от колата, да нагласи вратата така, че горният й край да е на равнището на гърдите му, да опре пушката и да се прицели удобно. За миг му хрумна, че може да стресне шпионката и помощника й с гръмогласно предложение да се предадат, но веднага се отказа. Ненужен риск. По-добре просто да ги застреля и да приключи с тях веднъж завинаги.
С крайчеца на окото забеляза, че Плъхчо излезе от другата страна, и в същия миг осъзна, че нещо се обърка много неприятно в плановете му. Тримата тъкмо стигнаха до горната площадка на стълбата и неочаквано залегнаха.
Ама че досада!
Макар вече да нямаше време за нагласяне на вратата, поне не му пречеше. При стрелба от упор позицията не беше от особено значение. Вдигна мигновено пушката към рамото си, нагласи червената точка на лазерния прицел върху главата на шпионката и натисна спусъка…
Спаклър избра точно тази частица от секундата, за да подскочи.
И застана между Кинг и първоначалната мишена.
Изобщо не успя да се изправи докрай. Куршумът попадна някъде в гръдния му кош и той се стовари заднешком върху жената, като почти я закри с тялото си.
О, не!…
Зия усети как куршумът удари Спаклър, после той падна отгоре й и тя по инстинкт вдигна ръце да го задържи. Изтърва пушката и я чу как издрънча на тротоара. Засега тялото я предпазваше от нови изстрели, но без оръжието беше загазила жестоко. Подпря с лявата си ръка Спаклър, за да е поне полуизправен, и се помъчи да протегне дясната към пушката…
Силк видя как падналата пушка се плъзна към него. Спря на сантиметри от пръстите му.
А двамата до колата продължаваха да стрелят. Пак този глух пукот на сгъстен газ — два, три, четири пъти. Костите в тялото на Спаклър сякаш се стапяха, той се свличаше като торба ориз. И поемаше всички куршуми.
Зия се наведе надясно, посегна неловко към оръжието…
Беше твърде далеч.
— Ох! — изпъшка тя и се претърколи.
Някаква частица от съзнанието на Силк упорстваше, че ставащото пред очите му е просто невъзможно, и все пак той видя отчетливо как куршумът проби дупка в гърба на Зия точно под лявата й мишница. Ризата й се изду като мехур. „Мина като през масло…“ — беше първата му нелепа мисъл.
Вече започваше да свиква с това налудничаво забавяне на времето. Виждаше всяко натискане на спусъка, после дребният затътрузи крака, за да заобиколи лениво колата, а едрият се отблъсна от нея и тръгна напред. След секунда-две щяха да са тук и дори с гръбначния си мозък Силк преживя острата като нож увереност, че ще го убият.
В този миг престана да бъде само пасивен спътник на Зия.
Докопа пушката.
Никога досега не бе стрелял с такова нещо, дори не бе докосвал истинско огнестрелно оръжие, но нали беше голям спец по арбалетите?! Принципът е все същият — прицели се и стреляй.
Вдигна цевта към пристъпилия наблизо дребосък.
Онзи го видя, очите му зейнаха и той също насочи пушката си. И някакво скучаещо божество сигурно призна, че лошият късмет вече е измъчил предостатъчно Силк. Смили се и от оръжието на ниския мъж се чу само кухо щракане. Изпразнен пълнител или засечка… нима му пукаше за причината?
Едрият беше отзад и не можеше да стреля.
— Мръдни се! — изръмжа чернокожият.
Но другият отстъпваше обезумял от страх, за да е по-далеч от Силк. Все още беше само на десетина метра.
Мъжагата протегна ръка, за да отхвърли дребосъка настрани…