Погледна си хронометъра. Плуваше вече двайсетина минути. Още толкова и излиза. Ще хапне набързо, може и да подремне. Мак ще се прибере най-малко след четири часа. Могат да се повъргалят в леглото, да скочат набързо под душа и да излязат за вечеря навън.
Ако не се брои произшествието сутринта, денят беше страхотен.
Силк подмина отново дебелака. Човекът размахваше усърдно плавниците си, често и във въздуха, затова не извличаше много полза от усилията. Снимаше с холокамера дъното, рибите, понякога я насочваше и към някаква жена, която бе предпочела да плува гола, само по наочници и плавници. Беше достатъчно привлекателна, макар и малко прекалено пищна според Силк.
Той се ухили.
3
Дремеше, когато Мак се прибра. Лежеше гол и тъкмо започваше да преживява еротично видение с някакви пързалки и ароматично масло.
— Май ти е много хубаво — отбеляза тя.
Силк се сепна, но още се усещаше целия хлъзгав.
— Ъ?
— Виж го ти! Аз си вадя душата да лекувам болните и да спасявам света от извънземни чуми, а ти се излежаваш и се преструваш на кол.
Той се вторачи засмян в ерекцията си.
— Сънувах теб, Джема Макензи-Райън. Искаш ли да си поиграем на чичо доктор? Не, имам по-добра идея — ти ще се престориш, че те набучват на кол.
Силк вдигна вежди, погледна многозначително пениса си и го накара да подскочи.
— Ау, какъв мускулен контрол! Едва се въздържам да не разкъсам дрехите си и да нанижа нежната си гореща влага върху могъщия ти меч.
Той успя да се сети.
— Но все пак ще се въздържиш, нали?
— Значи си забравил, а?
Силк започна да рови трескаво в паметта си.
— Ами… не, не съм забравил — промърмори, за да протака.
Какво ли трябваше да си спомни? Хайде, човече!
Мак демонстративно не откъсваше поглед от хронометъра си, а той зяпаше нея. Беше висока, само с два-три пръста под неговите 185 сантиметра. Мускулите й винаги пращяха от енергия от всекидневния един час в залата. Дълги крака, малко широчка в ханша, но и това си имаше добрите страни… Гарвановочерна коса и несъмнен отпечатък на силен характер върху красивото лице. Отгоре на всичко и доктор по медицина с ум като ултразвуков скалпел.
Побързай, Силк!
— Просто си помислих, че имаме време да си поиграем, преди да тръгнем — опита той.
— Да, ако си бърз като хамстер — отсече Мак. — И ако после не мина през банята, значи да мириша на разгонена котка пред всички гости.
По дяволите! Медицинското дружество честваше новите си членове! Ами да, беше точно тази вечер…
— Това не би ме притеснило — увери я Силк, седна и протегна ръце към нея. — Миризмата много ми допада. Пък и твоята шефка едва ли не е наясно с какво се занимаваме тук. Можем да я отървем от последните съмнения.
— И останалите заедно с нея. Обличай се. Аз ще мина под душа.
Той вдигна рамене.
— Ти губиш.
— Все пак забрави, нали?
Силк по навик извъртя истината.
— Стига де! Как да забравя светското събитие на годината?
— Изобщо не се съмнявам.
Той се засмя, загледан в нея, докато тя смъкваше в движение бялата си униформа.
— Ама че си разхвърляна! — подметна, когато тя влизаше в банята. — Да не беше толкова добра в чукането, отдавна да съм те изгонил!
Смехът й долетя през шума на водата. Харесваше му, че успява да я разсмее. Най-сетне преметна крака и стъпи на пода. Погледна отдавна увисналия си пенис.
— Съжалявам, приятел, но ти си виновен, че забравих за купона. Страдай сега!
Като щатен медик в Извънземната карантина Мак имаше някои привилегии. И сега пътуваха към новата бална зала на хотел „Хана“ в една от тях — електрокола „Байърс“ с четири места. Струваше повече от заплатата на Силк за половин година, стига, разбира се, да беше достатъчно глупав, за да си пръска парите по този начин. Разбира се, беше приятна играчка, но дори някой по-евтин модел гълташе повече пари за ежегодното разрешително, отколкото за самата покупка. Всички освен богаташите — или облагодетелстваните като Мак — се возеха в обществения транспорт, ако разстоянието беше твърде голямо за ходене или за вездесъщите велосипеди.
— Ти къде беше днес?
Силк примигна насреща й. Тя изглеждаше великолепно в гащеризона си от синтетична тъкана паяжина с наметало — всичко в играещи оттенъци на синьото. Той бе предпочел тъмносивото — най-строгия костюм от десетте в гардероба му. Беше от полипропилен, изпънат по тялото, с туника до коленете. От памучната му риза се показваха само широките ръкави. Беше достатъчно лек за топлата вечер, макар че на слънце би се препекъл в това одеяние. Мак искаше от него да изглежда добре, когато го водеше на сборищата на колегите си. Трябваше да се усмихва на всички, да се държи вежливо и да остане трезвен. Тя крачеше бързо към повишение и къркан до вцепеняване партньор, разлял чашата си върху някой началник, нямаше да й е от полза.