Докато се връщаха към колата, тя обмисляше възможностите за избор. Както се опитваше да се справи със задачата си, нагазваше във все по-дълбока кал. Беше немислимо да отпраши обратно към някоя от другите планети по обичайния за всички начин. Разбира се, щом се отърве от трупа, вече няма чак такова значение дали ще си тръгне веднага от Земята, но спипат ли я, не биха й помогнали никакви психоблокади срещу химията, с която си служеха следователите от сигурността. А и земяните знаеха повече от когото и да било за изтезанията, затова паднеше ли им в ръчичките, щяха да я обелят като глава лук, докато от нея не остане нищо. Е, нямаше да научат толкова, колкото би им разкрил Спаклър, но щяха да потвърдят подозренията си.
Оставаше й последният спасителен изход, сигурен не повече от печалбата в лотария. Не успее ли — какво пък, сама ще свърши със себе си, за не я хванат тукашните симпатяги от занаята. Но ако се измъкне, все някак ще се оправдае пред големите клечки у дома. Не се съмняваше, че рано или късно земяните ще разкрият грижливо пазената тайна, но важното беше не тя да е причината за това…
Едва не се препъна на крачка от колата. Дали Силк би се справил със самолета? Тя можеше да програмира маршрута, да въведе кодовете за автоматично кацане на различните летища, където трябваше да заредят резервоарите — дребната машина не беше предназначена да прелети няколко хиляди километра без допълнително гориво. Беше принудена да му се довери, ако се почувства по-зле. Нямаше как да не му каже поне нещо, иначе щеше да се прости с него ей сега. Добре познаваше мъжете и виждаше, че е настръхнал от инат. А тя имаше нужда от него. Може би дори искаше да е до нея…
— Накъде? — попита той.
— Към хангар номер 30.
Силк подкара, но тя почти веднага го накара да спре до контейнер с отпадъци за рециклиране. Намериха достатъчно боклуци, за да покрият тялото на Спаклър, проснато на пода пред задната седалка. Може би купчината зацапана хартия изглеждаше странно, но не правеше същото впечатление като изстиващ труп.
А скучаещата жена в будката на пропускателния пункт се захласваше по глупотевините на холоекрана. Отдели им внимание само колкото да погледне квитанцията за наемане на самолета.
Зия сдържа истеричния си кикот. Щом всичко, свързано някак с работата й, беше толкова лесно, как се озова насред това блато?
Стигнаха до крилатото возило. Беше шестместна машина за бизнесмени с един-единствен двигател, монтиран към опашката. Дори без компютърната система за управление беше достъпна и за не чак толкова опитни пилоти. Зия би се справила и със затворени очи.
Намериха вътре одеяла. Увиха трупа в две от тях, изчакаха да няма никой наблизо и внесоха останките на Спаклър в самолета. Багажното отделение беше достатъчно голямо да побере тялото и позволяваше достъп откъм малкия пътнически салон. Щом дългият вързоп й се махна от очите, Зия се почувства по-добре.
Намери вътре и комплект за първа помощ, Силк й помогна да почисти раната и да сложи дезинфекцираща лепенка.
— Не съм си презаверявал скоро паспорта — изведнъж се сети той.
— Няма да хвъркаме по туристически маршрути. А и без това ще загазим, ако използваме твоя идентификационен код.
Той довърши превръзката. Зия много се надяваше да стигне, докато й се удаде случай да покаже раната на сведущ в медицината човек от нейния отбор.
— Добре. Сега да го раздвижим този звяр най-после.
Силк я последва към пилотската кабина.
Зия се настани на дясното кресло и пусна контролните тестове преди излитане.
— Версията гласи, че сме тръгнали на двуседмична почивка. Насочваме се към Денвър, после към Сейнт Луис, Ню Орлийнз и накрая — Маями. Правдоподобно е, защото всеки преход можем да извършим с горивото в резервоарите. Птичката е доста икономична.
— Но няма да се отбиваме в Маями — промърмори Силк.
Не прозвуча като въпрос.
— Няма. Ще полетим към… извинявай, би ли натиснал зеления светещ бутон пред теб… към Ика.
— Ийка ли? За пръв път чувам това име.
— Можеше да се очаква. Запетайка на картата — дребно градче край река със същото име в Бразилия, на стотина километра източно от границата с Колумбия. — Помисли си, че все пак е професионалистка, щом изреди всичко без запъване, а лаикът Силк дори не знаеше що за място е Ика. — Горе-долу по средата на остатъците от тропическите гори в Амазония.