— Вече сме трети на опашката. — Чак сега си позволи да го погледне. — Май те е грижа какво ще ми се случи, а? Направо не те разбирам, Силк. На твое място щях да бълвам огън и жупел. Рискувам ти живота, разправям ти щуротии, в които няма как да повярваш, и макар да не съм за изхвърляне в леглото, би трябвало да ме пребиеш, без да ти мигне окото. А ти се тревожиш за мен, без дори да ме познаваш истински…
Млъкна, навъси се, сякаш се усети, че каза повече, отколкото искаше.
Той призна, че е права. Като си спомни само през какъв ад го прекара, имаше за какво да й забие два юмрука. Но чувствата му съвсем не бяха в черно и бяло. Ами да, по-страхотна мацка от нея не беше срещал. Но това не стигаше, за да забрави останалото. Имаше обаче и още нещо покрай секса, нещо… по-дълбоко в душата му.
Как ли да го нарече? Съвсем не приличаше на чувствата му към Мак, но и не свършваше с поредния извънредно приятен сеанс. Долавяше, че вече има някаква връзка между него и тази жена, и то доста сложна. Нямаше спор, че досега тя твърде успешно му съсипваше живота. Доскоро и в кошмар нямаше да му се присъни как ще бяга от Лос Анджелис с реактивен самолет в компанията на шпионка под прикритие, родена на друга планета, а в багажното има труп и ги гонят убийци…
Всеки разсъдлив човек би казал, че е тъпо да изпитва привързаност към Зия или както там й беше името. А не беше способен да я гледа равнодушно.
— Вече ние сме наред — каза тя. — Закопчай си предпазните ремъци.
Силк я послуша.
Доколкото разбираше нещо от пилотиране, тя управляваше майсторски машината. Малкият самолет се ускори по пистата. Толкова леко и гладко се издигнаха във въздуха, че не се усети в кой точно миг стана това. Вече летяха. Зия наклони крилете наляво в широк плавен завой и продължи да набира височина. Само след няколко минути маранята над мултиполиса започна да се слива с хоризонта зад тях, а те се носеха устремно над блещукащите вълни на Тихия океан.
Компютърът на колата разполагаше с точния адрес, отговарящ на координатите, но не и с информация що за място беше. Кинг често предизвикваше сигнал, за да не изгуби отново обекта.
Стигна на не повече от половин километър до координатите и изведнъж предавателят започна рязко да променя положението си, при това с такава невероятна бързина, че компютърът не успяваше да го проследи. Не може да бъде! Според показанията на засичащия уред Силк бе достигнал скорост над триста километра в час и тя продължаваше да нараства. Дори на празна магистрала е невъзможно да кара така…
Сигналът отслабна и изчезна още преди Кинг да проумее какво става.
Силк се намираше във въздуха.
А след миг видя знака за отклонение към малкото летище.
Кабината на зеленото „Мицубиши“ затрептя от безсловесен рев на неукротима ярост.
30
Силк отиде отзад в мъничката затворена ниша с химическа тоалетна и мивка. Друго просто нямаше вътре. Минаха двайсетина минути, откакто излетяха, достигнаха височина осем хиляди метра. Време беше да напомни на Зия за обещанието й. Или ще чуе от нея онова, което и шестото му чувство би признало за истина, или изскача от самолета при първото междинно кацане. И край на историята.
Очите й бяха затворени, тя не помръдваше.
— Зия? — Паникьоса се и я раздруса за раменете. — Зия!
Тя изохка немощно и му олекна невероятно. Поне е жива!
Крещеше в ушите й, разтриваше й ръцете — студени и влажни на пипане, дори я плесна лекичко по бузите, но не успя да я върне в съзнание.
Плъзна поглед по контролния пулт. Стори му се, че хвъркатото возило нямаше нужда от повече наставления, затова разкопча ремъците, вдигна Зия от креслото и я отнесе в салончето за пътници. Креслата се разгъваха напълно. Пусна назад облегалката на предното, остави жената и я зави с одеяло. Постоя нерешително до нея. Спомни си за аварийния комплект и го взе. Намери пет различни превръзки, антисептични мазила, стероиден крем, аспирин, приспособление за изкуствено дишане, антихистаминови препарати, малка еднократна спринцовка за подкожно инжектиране на адреналин, мъничка кислородна бутилка — вероятно за астматици. Имаше и разноцветни таблетки със старателно изписани наименования, само че той дори не подозираше при какви болежки се гълтат. Изпъна многократно сгънатия голям лист, плътно запълнен с дребни буквички. Явно беше предназначен да преподаде кратък курс по медицина на хора с орлово зрение. За щастие беше по-бързо да се ориентира по множеството картинки.
Ясно. Не са предвидили нищо срещу отровни куршуми.