Само веднъж бе посещавал курсове по оказване на първа помощ, и то преди десетина години. Бързичко забрави почти всичко, защото не му се налагаше да прилага наученото. Може пък адреналинът да помогне, нали е срещу анафилактичен шок? Е, да, може и да влоши състоянието й…
Взираше се в безпомощната жена и съзнаваше колко е свирепо нежеланието му да я остави на смъртта. Поне за да изчистят всичко помежду си.
Разсъблече я, откъсна предпазното капаче на спринцовката и заби иглата отпред в лявото бедро, точно според инструкциите. Натисна буталото — да му се не види, забрави да изтласка въздуха от спринцовката! Успокои се, защото се сети, че прави подкожна инжекция. Зия изстена, но друга реакция нямаше.
Силк се изправи и преглътна тежко. Намираше се в реактивен самолет без пилот да наглежда компютъра, насред океана, на път към джунглите в Южна Америка. И бе убил някои от преследващите го хора само преди час. Каза си, че е имал и по-хубави дни в живота си.
Зия засега отпадаше от играта, трябваше да се оправя сам. Може би беше по-добре, че в момента той решава. Ако иска, ще прекрати тази лудост. За своя изненада установи, че няма намерение да обърква плановете на Зия. Щеше да чака, докато тя се опомни.
Ако имаше някогашния си достъп до комуникации, Кинг щеше да открие веднага Силк с помощта на предавателя, дори да се е скрил на Южния полюс. Службата за сигурност бе простряла мрежата си от наблюдателни спътници над цялата планета и дори професионалистите честичко се изумяваха от резултатите, които постигаха с електронните очи и уши. Искате ли заглавието на старомодната хартиена книга, която обектът ви чете на площад „Уошингтън“? Няма проблем. Интересува ви за какво клюкарства по видеофона прислужницата на обекта с приятелката си? Ей сега ще чуем. Желаете да открием обекта по забития в гърба му приемо-предавател? Защо не. Бил незнайно къде над океана в реактивен самолет? Че кого може да затрудни това?
Уви, вече нямаше право да се възползва от мрежата.
Вместо това седеше в малката приемна пред терминал с общ достъп и четеше летателния план, регистриран от жената, този път представяща се като Зия Реландж. Първата информация, с която се сдоби след загубата на сигнала. И немалка изненада за него. Щом тя е наела машината, значи или куршумът все пак не я е улучил, или пластмасовият връх не е паднал. А може да има естествен имунитет срещу отровата — нищо чудно, явно беше любимка на съдбата.
Стига си е губил времето. Отново се зачете в летателния план.
Холоекранът вече не даваше пълната рязкост на образа, за която беше предвиден, но символите още се четяха. В полуоткритата кабина се беше настанила трайно миризма на восък и Кинг предположи, че е евтиното дисково устройство, прикачено към слабоватия процесор. Така вонеше и първият му компютър при по-продължителна работа. Бил в пратка, минала през пристана, където баща му се справяше криво-ляво със задълженията на диспечер. Естествено, озова се в дома му не защото кражбата си струваше парите, ами ей така — лесна плячка. Бащата на Кинг не измисли за какво да използва машинката и я прехвърли на сина си, който беше вече на дванайсет и можеше да си поиграе. Не се смяташе за крадец, често повтаряше, че всеки отмъквал от бачкането туй-онуй. Голяма работа, ония кожодери бълха ги ухапала…
Взря се внимателно в посочените точки на междинно кацане. Да, ако това не е скалъпена за заблуда история, значи и той може да излети в орбита, като просто си размаха ръцете.
…А баща му дори се гордееше с невежеството си, през целия си живот беше само на крачка пред социалните помощи. Накрая не можа да направи и тази крачка. Един ден на някого в дирекцията на пристанището му писнало да търпи това кокошкарство и изритаха баща му. Тогава Депард беше на четиринадесет и през следващите три години, докато реши да се махне, не минаваше ден, без да слуша мрънкането и псувните на своя дъртак.
— Шибани гадняри, нищо не съм им направил на тях, нали уж тъпите застраховки всичко покривали? Защо пък точно с мене се изгавриха? Копелета мръсни!
Не се отличаваше и с кротък нрав, след две три-чаши или някоя ампулка започваше да рита всичко, което му попадне — мебелите, стените, сина си. Майката на Депард ги бе зарязала, преди невръстният й син да навърши две годинки. И тя често ставаше прицел за гневното ръмжене на баща му. Обикновено обидите се сливаха от бяс в устата му:
— Тъпакучкаскапана!!! Ах, да ми падне — пречуквам я на секундата!
Нямаше опасност това да се случи. Невежеството му пречеше непреодолимо да я открие, освен ако се спъне случайно в нея. А и дори при такова невероятно съвпадение нищо не би могъл да направи — къркан до вцепеняване или друсан до премала, сигурно нямаше да я познае, след пет минути пък щеше да е забравил случката. Тя обаче се бе погрижила за безопасността си. Кинг не пропусна да провери и се оказа, че нито в града, нито в околните щати е регистрирана дори с фамилията си отпреди брака.