Не стана бързо, обаче не се оказа много трудно. В багажното отделение имаше предостатъчно резервни кислородни бутилки, всяка поне по петдесет килограма. Поизмъчи се, докато смъкне дрехите на Спаклър и го върже с тях за една пълна бутилка. Помогна си и с телени окачалки за дрехи, които изправи с малко пъхтене. После намести трупа върху външния люк на багажното, качи се в пътническия салон и затвори херметично отвътре. Успя да намери командата, която не позволяваше отварянето на външния люк по време на полет, и я блокира.
Самолетът подскочи лекичко, когато се освободи от тежестта, шумът стана малко по-силен. И толкова. Силк си пусна долната камера и проследи падането на тялото и зелената метална пура. Смалиха се бързо и не ги видя да потъват в океана, но аусвелтерът щеше да поеме по последния си път към дъното, освен ако законите на физиката изведнъж се бяха обърнали с хастара навън.
Затвори люка и отново настана тишина.
Ако можеше да се вярва на картата, дълбочината тук беше цели четири километра. Скоро извратеният нещастник щеше да нахрани каквито твари предпочитаха непрогледно тъмната вода и след седмица нямаше да остане нищо за намиране. Неволно си спомни досадните рибки в плитчините край Хана. Да, нищо няма да остане. Сбогом, Спаклър, предай моите почитания на костеливата дама.
Така, една грижа по-малко. Оставаха още два часа до кацането. Дали да не се размисли на спокойствие за цялата помия, в която се къпеше обилно напоследък? Отби се в салона да нагледа Зия. Още беше в несвяст, но дишаше нормално. Силк пак се излегна в пилотското кресло.
Добре…
„Кога започна всичко? Когато едрият мъжага се вмъкна в твоята бърлога ли? Не. Преди това. Какво каза Мак, когато пътувахте към хотела за светското парти?“
Спомена за някаква чудатост в кръвта на един аусвелтер. Говорила е за Спаклър, нямаше съмнение. Каква дума изтърси… проразия? Декразия? Все едно, после ще порови в разни справочници и щом я види, ще се сети. Значи Мак беше открила нещо необичайно в организма му и личеше, че изгаря от любопитство. После я убиха и за Силк настанаха гнусни времена.
Да речем, че никой не казва истината или си я извърта както му скимне. Нещо не е било наред в Спаклър, но не е носил зараза, иначе Мак щеше да се тревожи, а не да потрива ръце, предвкусвайки откритие. И толкова хора жадуваха да се сдобият с това нещо, че убиваха без миг колебание.
„Какво е? Защо е толкова важно? Наистина ли е свързано с особеностите в кръвта или Спаклър е знаел твърде скъпа тайна?“
Въздъхна, зяпнал сляпо безбрежната синева на сливащите се небе и океан. Далеч вдясно от разпокъсаните тъмни облаци се стрелкаха мълнии. Малко застоялият въздух в кабината намирисваше на смазка.
Очевидно Спаклър е пристигнал от Земя-2, стига кремвиршът, маскиран като доктор Ханс, да не е по-добър инфопаяк от самия Силк. Аусвелтерът напуснал родната си планета, дошъл на Земята и избягал от карантината. Дори много да си е падал по кучетата, не може да е бил чак толкова смахнат, че да не знае какви неприятности си навлича, нали?
Спомни си жалното скимтене на мъжа, докато изкачваха стъпалата миг преди да започне стрелбата: „Не искам да се връщам у дома. Моля те, защо не ме оставиш на мира? Пред никого няма да се изтърва, заклевам се!“
„У дома“ — значи на Нова Земя. Спаклър си е мислел, че Зия ще го отмъкне натам.
„Е, Силк, за кого работи Зия, ако човечето не е сбъркало?“
Хм. Ето ти го въпроса на деня. Тя също си призна веднага, че е от Земя-2. Но освен това твърдеше, че е от Службата за сигурност на старата Земя. Да приемем за миг, че Спаклър се е досетил правилно и тя е смятала да го отведе обратно вкъщи — но защо агентка от земната сигурност ще го влачи до Земя-2? Ако толкова са искали да имат ценното нещо, което Спаклър е носил в себе си или е знаел, защо да го връщат там, откъдето е дошъл? И без това отношенията между планетата-майка и новите светове се определяха най-добре с думите „война на вакуума“ заради недостъпната за въображението пустош на междузвездното пространство. Въоръжено примирие, взаимни опасения, неприязън, изобщо — никакви мили чувства…