— Е, убеди ли се, че не е много забавно да си от баламите?
Силк я изгледа стръвнишки.
— Убедих се. — Не се стърпя, защото му беше омръзнало да го смята за глупак. — Все едно, аз ще започна. Според мен мястото на Спаклър изобщо не е било на Земята. Някак се е спасил от вашия свят, Земя-2, и е офейкал по-надалеч. Знаел е, че ще го подгоните, затова е побързал да се махне и от карантината.
Млъкна и впи поглед в нея. Поредната мълния освети лицето й. Не можа да познае какво си мислеше в момента.
— Продължавай.
— На теб са възложили задачата да го върнеш. Не работиш в Службата за сигурност на Земята, а за конкуренцията от Нова Земя.
Зия кимна.
— Подценила съм те. Досетлив си. Друго има ли?
Силк усети как червата му се сгърчиха на топка. Тя си призна…
— Имало е нещо твърде чудато около Спаклър. И Мак се е натъкнала на тази особеност. Не е заразна болест и не е очевидно, но тя едва ли се е затруднила да го надуши, защото беше много способна. И тайната е била толкова важна, че Мак умря заради нея. — Силк изпусна на пресекулки въздуха от дробовете си. — Трябва да знам — ти замесена ли си в убийството й?
Зия решително завъртя глава.
— Не. И Спаклър не е виновен. Не знам какъв беше онзи едрият, но не пипаше твърдо и решително като вашата Служба за сигурност. Някакъв допълнителен играч. Не ми побира главата и как е научил за значението на Спаклър. Може би от Мак, а може да я е убил, защото е отказала да сподели с него каквото е знаела. Нашите хора нямат нищо общо със смъртта й.
Чак сега Силк осъзна, че стиска юмруци до побеляване на ставите. Полека отпусна пръстите си. Не искаше Зия да е виновна.
— Както и да го премятам наум, трябва да е нещо генетично — продължи той. — И е незаконно според забраните в Генетичната конвенция.
Изведнъж си спомни разговора в суборбиталната совалка, докато летяха към Лос Анджелис.
— Не е за вярване, но изглежда Спаклър е представлявал някакво подобрение на „базовия модел“, както се изрази ти.
Силк се вторачи в Зия.
Този път гърмът отекна само секунда-две след светкавицата — бяха по-близо до бурята. По прозрачните обтекаеми плочи на кабината капките очертаваха стремителни следи, които изчезваха след миг.
— По-добре да заобиколим този хаос — промърмори жената. — Пръстите й заиграха по пулта. След малко тя изрече замислено: — Не е зле първо да ти кажа, че не би трябвало да правя това. Никой от моя занаят не споделя повече от минимално необходимото.
— Разбирам те напълно. И моята работа е подобна. Но вече сам стигнах до най-същественото, нали? А останалото заслужих да чуя, защото май съм загазил по-зле и от теб.
— Ами така си е, като си помисля — кимна Зия. — И си могъл да ме пратиш за компания на Спаклър. — Замълча, а Силк чакаше търпеливо. — Прав си почти във всичко. Работя за Нова Земя и ме изпратиха да прибера Спаклър. Той беше учен в изследователския център, построен посред Гнилата пустош, за да е по-далеч от хорските очи. Не беше чак от ръководителите на проекта, но се занимаваше с важна част от него. Докато проектът напредваше с пълна пара, никой не се заяждаше със Спаклър за чудатите му занимания в свободното време. Щом постигнаха блестящ успех обаче, много тежки погледи се насочиха натам. И на нашата планета си имаме политици, сам знаеш как е… А Спаклър и неговите кучета не се вписваха в новата лъскава картинка. Имаше си цели девет, цял харем. Не му хареса да го разглеждат под микроскоп. Плю си на петите и взе, че стигна чак дотук. — Тя все още се колебаеше забележимо, но лицето на Силк излъчваше непреклонност. — Нашите големи клечки засега не искат противниците им от планетата-майка да знаят до какво са се докопали. Не мога да ти обясня точно как става, не ми достигат доста часове по химия. Порових където не биваше и запомних разни понятия: теломери и теломераза, сенстатини, ретровирусна неврохроматика, анемонови дестилати, дехидроепиандростерон и какви ли още не думички, с които само ще си изкълча езика. Нямам представа какво означават, мътните ги взели. Важното е, че учените откриха каквото търсеха.
— И какво е то?
Зия се взря напрегнато в очите му.
— Генетичната инфекция вече е успешна. Щом те обработят, не умираш… освен ако те премаже влак или се подхлъзнеш в банята и си сцепиш черепа в бидето. Остаряването спира, Силк. Наричат го хормон на вечността.
Той зяпна тъпо. О, не! Нищо чудно, че ги подгониха отвсякъде. Господи, Господи… Ако във всичко това имаше поне капчица истина, значи е най-великата скъпоценност в цялата галактика. Лекарство срещу старост. И вечен живот може би? Най-голямото вълшебство…