„Я ми кажи, умнико, как ще постъпят властите на Земята с всекиго, който е научил тайната, преди те да са я пипнали в хищните си лапички? Или дори след това?“
Той заклати глава.
— Е, значи сме си го набутали отзад, та чак до ушите.
32
Пиърс, безцветният работяга Пиърс посегна към оръжие, скрито под възглавничка на дивана! Дръпна я рязко с лявата си ръка, с дясната стисна дръжката на пистолета. Движеше се доста ловко и бързо, значи бе отработвал тази самозащита неведнъж насаме в апартамента си.
Кинг повече се стъписа и изуми, отколкото се уплаши, но не го подведоха отдавна отработените рефлекси. Простреля два пъти Пиърс с малкото си пистолетче. Все още използваше стрелички не от смъртоносната разновидност, шокът обаче поваляше жертвата мигновено.
Пиърс се килна настрани, почти успял да насочи оръжието си за стрелба. В тази игра „почти“ не се броеше за точка.
Кинг погледа безпомощния противник, докато малко позакъснелият напор на адреналин се развихри из кръвта му.
Пиърс с пистолет в ръка. Това се казва изненада…
Въпреки всички несполуки скорошните изпитания отново бяха наточили уменията му до остротата на самурайски меч. Съзнанието му изобщо не очакваше такъв ход от Пиърс, но скритият в подсъзнанието воин не се бе оставил да го заблудят. Интересно наистина.
Кинг мина по скъпия персийски килим и приклекна до дивана. Разтвори пръстите на шишкото и взе металната играчка. Беше твърде стара, но явно поддържана с маниакално прилежание — тъмна стомана със синкав оттенък, костена дръжка на светлокафяви и пастелножълти ивици. От дясната страна бе гравиран ритащ с предните крака кон, имаше и надпис: „КОЛТ АВТОМАТИК. КАЛИБЪР 0.25“.
Огледа добре оръжието, разпозна лостчето на предпазителя отзад на рамката, видя и копчето отляво зад спусъка. Натисна го. Пълнителят изскочи наполовина от дръжката. Извади патроните. Шест на брой, с гилзи от жълтеникав месинг и облечени в мътночервена мед куршуми със сини главички. Като историк познаваше повечето видове някогашни огнестрелни оръжия, но рядко бе имал възможността да държи в ръцете си някой екземпляр, защото отдавна бяха незаконни и притежаването им се наказваше извънредно сурово. Доколкото знаеше, пистолетчетата от този тип не представляваха мощни машини за убийство, а бяха последно средство за самозащита, пъхаха се лесно в джоб на панталон или дамска чантичка. Куршумите нямаха достатъчно пробивна сила, но пък миниатюрните сини полусфери на върха им май бяха някакво по-опасно подобрение…
Бутна пълнителя обратно и дръпна затвора, за да зареди. Определението „автоматичен“ подвеждаше. Пиърс не би успял да направи нищо — трябвало е да държи оръжието под възглавницата в това състояние. Сигурно се е притеснявал от случаен изстрел.
Поклати глава, насочи цевта към слепоочието на Пиърс и натисна спусъка.
От трясъка на изстрела в затвореното помещение ушите му звъннаха болезнено. Цевта избълва и малко облаче сивкав дим с остра и сякаш разяждаща ноздрите миризма. Дребното пистолетче подскочи в ръката му, а празната гилза прелетя в дъга надясно. Любопитно…
От дупката в главата на Пиърс се стичаше червена струйка. Кинг тъкмо хвана китката му и слабичкият накъсан пулс изчезна напълно.
Той вдигна предпазителя и пъхна оръжието в джоба си.
Знае ли човек от какво ще има нужда?
Реактивната машина под наем за бързащи бизнесмени фучеше толкова ниско над земята, че ако в гората под тях имаше хора, сигурно сгушваха глави в раменете си от уплаха. Силк седеше в креслото до Зия и не откъсваше поглед от мрака навън.
А тя се опитваше да разнищи бъркотията в емоциите си. Приличаха й на разклатена смес от несъвместими съставки и си мислеше, че ако ги остави на спокойствие замалко, ще се слегнат и прояснят. Засега обаче се бореше със страховит коктейл от гняв, похот, тревога… и още нещо неуловимо. Край на проблемите със Спаклър, но какво да прави със Силк? В толкова напечено положение единственият разумен изход беше да се махне от планетата възможно най-скоро. А не биваше да го зарязва нехайно тук, след като той научи твърде много излишни неща.
Струваше й се немислимо да го вземе със себе си. Е, все щеше да изиграе някое убедително представление на шефовете у дома, за да не го тикнат доживот без присъда в някоя гнила килия или пък направо да го отведат в камерата за мозъчна смърт. Само че така рискуваше да се прости с кариерата си. „Ами то тръгна след мен, като се прибирах, може ли да си го задържа?“ Много мила реплика в устата на петгодишно момиченце, натресло поредното коте на родителите си, но кой ще се довери на агентка, позволяваща си подобни усложнения?