По новите светове, чието население засега наброяваше милиони, проблемът нямаше да е толкова остър, и то задълго. Разбира се, все някога и там ще си имат главоболия, хората обаче рядко се притесняват какво ще ги мъчи след сто или петстотин години.
Включиха се двигателите на совалката. Кинг провери дали е нагласил правилно предпазните си ремъци. Щом хората станат практически безсмъртни, ще продължат ли да пътуват с подобни машини? Е, някои са си безразсъдни по природа и ще рискуват, но повечето ще ги отбягват. Статистическите шансове за злополука със совалка бяха малки. Но ако имаш цяла вечност пред себе си, не е ли по-благоразумно да се придвижваш от едно място на друго с малко по-сигурни средства? Да речем, бронирана кола или непотопяем кораб. Е, ще се влачиш дълго на големи разстояния и какво от това? Хората ще прахосват щедро времето си, защото ще го имат в изобилие. А животът ще стане твърде скъпоценен, за да го излагат глупаво на опасност.
Сети се за оръжията, които вече изпрати по експресната поща, за да си ги прибере след пристигането. Притежаването им отдавна се смяташе за тежко престъпление, а в бъдеще ще бъдат нещо обичайно присъди от сто-двеста години, ако просто те спипат с пистолет в ръка. А стрелбата с намерение да убиеш ще се превърне в чудовищно злодеяние.
Само че Кинг беше убеден в едно — властите няма да предложат на тълпите лекарството срещу старост, което Спаклър бе носил в себе си. Ще се помъчат да запазят тайната за благото на малоброен елит. Но толкова опасни знания непременно стават всеобщо достояние. Някой умен и изобретателен генетик или химик след време ще се натъкне на клинични данни за човек с новите усъвършенствани хромозоми, после бързичко ще ги възпроизведе. Дори да минат десетилетия, докато се случи, резултатът може да се предвиди отсега — разярените милиарди ще нададат такъв вой, че ще се разнесе през вакуума до другия край на галактиката.
Совалката се плъзна към началото на пистата. Кинг затвори очи.
„Нека пристигна цял и невредим — примоли се на онзи бог, който би си направил труда да го чуе. — Искам да доживея деня, когато ще се насладя на плодовете от усилията си. Дай ми само това и с радост ще ти построя храм. Нали и аз ще имам пред себе си толкова дълъг живот, че ще мога да се смятам за полубог…“
33
В още мъждивата светлина самолетът се наклони надясно и зави по широк кръг, дори се издигна малко над върховете на дърветата.
— Скоро пак ще стъпим на твърда земя — промълви Зия.
Силк кимна. А после какво? През току-що отшумялата буря на страстта нито тя, нито той искаха да говорят за това. Едно от удоволствията на секса — потръгне ли добре, не ти се мисли за нищо. Но скоро неизреченото щеше пак да набъбне между тях като цирей.
— Тук има някакво градче — каза тя. — А мястото, където отиваме, е на петдесетина километра по-нататък. Успеем ли да стигнем до базата, всичко ще бъде добре.
— Наистина ли?
Зия се поизвъртя в креслото, за да го погледне, и в този момент се включи комуникаторът.
— Внимание, самолет „Лиър“ номер П едно шест девет. — Правилен английски, макар и със странен акцент. — Тук е контролната кула на летището в Ика. Получихме искането на компютърната ви система за кацане. Имате свободен коридор към втора писта.
— Готово, водят ни — промърмори Зия. Докосна бутон на пулта. — Контролна кула, приемаме добре сигнала ви.
— Очакваме ви след три минути на пистата. Добре дошли в Ика.
Самолетът завърши завоя и започна да се снижава.
— Къде си учила за пилот? — попита Силк. — Във вашето шпионско училище ли?
— А, не. Чичо ми хвъркаше из пустошта. Доставяше всякакви неща на хора, които искаха да се махнат от цивилизацията, но не и да се откажат от удобствата. Научи ме да се оправям с малък самолет още преди до порасна.
Лицето й не изразяваше нищо, но той долови някаква нотка в гласа…
— Какво има?
— За кое ме питаш? — учуди се Зия.
— Не ти е приятно да си спомняш за това, нали?
— А ти как позна?
Силк вдигна рамене. Тя помълча и поклати глава.
— Как да ти кажа, уроците при чичо Лу не бяха безплатни…
Той реши да не задълбава в тази тема. Зия май не се радваше особено на спомените за детството си. Понякога и Силк се чудеше защо са всички празни приказки колко хубави неща преживяваш като малък…