— Говорите ли английски?
Моржът поклати глава.
— Но инглез. Еспаньол? Нихонго?
Силк се засмя. С японския се оправяше още по-зле, отколкото с испанския. Напрегна паметта си. Каква ли беше думата?
— Ъ-ъ… тенго… ъ-ъ, тиене… арбалеста? Балиста? — По дяволите, защо му бягаше проклетата дума? — Крузарко?
Все пак успя да обясни на мъжа какво търси. Онзи се ухили доволно и закима енергично.
— Си, си!
Последва още един скорострелен словесен поток, този път на испански, и Силк отново не схвана нищичко. Как ли беше „по-бавно“? Ретардо? Или ретарда? Господи, направо касапеше езика. Англоговорящ жител на Хаваите, опитващ се да уреди сделка с бразилец на испански, доста позабравен от началните класове досега. Мъчнотия…
Оказа се, че не е толкова безнадеждно. Продавачът прекрачи към шкаф, отключи го и показа тържествено трите арбалета.
Силк огледа окачените от вътрешната страна на вратичката оръжия. Първото беше предназначено за тренировки на начинаещи, с тяло от евтини усукани влакна, боядисани като дърво. Боклук. Имаше и модел за прецизна стрелба, малко по-старателно изработен, но също слабоват. Очите му се спряха на ловния арбалет. Познаваше модела, макар да не бе стрелял с такъв. Личеше колко е по-тежък и мощен, вероятно тетивата се опъваше със сила до петдесет килограма, липсваше всякаква прицелна електроника.
Малцина знаеха, макар тайната да не беше строго пазена, че в някои части на света има ловни резервати, където извънредно богатите хора могат да пострелят с лък, арбалет или дори пушка по незасегнати от епидемията видове дивеч. Сърни, антилопи импала, различни диви кози или глигани. Предполагаше се, че в Амазония има няколко подобни местенца.
Силк кимна с усмивка.
— Да, този. — Посочи ловния арбалет. — Ала.
Продавачът постави оръжието на тезгяха. Силк опря приклада на рамото си и погледна през простия прицел. Пак кимна и остави арбалета.
— Стрели имате ли? Уф… Флечас?
Пак порой от неразбираем испански. Все пак моржът бръкна под тезгяха и извади три стрели. Една за тренировки с тъп връх, една за прецизна стрелба — добре уравновесена алуминиева пръчка. Третата беше истинска ловна стрела от стъклопластови нишки с делтовидна стоманена глава и много остри режещи краища. Приличаше на онези в колекцията му.
Силк опря показалец в нея.
— Дайте ми десет от тези. Диес флечас, пор фавор. — Добре, още от какво имаше нужда? — Тиене чукилос?
Мъжът кимна, усмихна още по-доволно и посочи остъклената витринка до стената. Силк се наведе да огледа отблизо и си избра малък нож с острие от неръждаема стомана и черна дръжка, наглед от твърд неопрен. Чукна по стъклото.
— Този. — Погледна мъжа зад тезгяха, посочи арбалета и стрелите, после пак ножа. — Куанто? Ен естандардос?
Продавачът веднага измъкна калкулатор от джоба си, чукна по клавишите и обърна дисплея към него.
Шестстотин стандарта. В Щатите сигурно щяха да му струват двойно по-малко. Но Силк не можеше да си позволи излишна заядливост. Кимна, после изви глава към Зия, която наблюдаваше с нескрито любопитство.
— Иска шестстотин.
— Мислиш ли, че ще имаме голяма полза от арбалет и нож?
— Не знам и се надявам да не науча.
— Добре. Сега ще донеса кредиткуба си…
— Не носиш ли кеш?
— Имам към две хиляди. Защо?
— Няма да му кажа номера на разрешителното си, за да не изскочи в някоя мрежа.
Зия поклати глава.
— Вероятно вече няма значение, но си прав. А ще ти продаде ли арбалета, без да се увери, че имаш право да купуваш такова оръжие?
— Като гледам, доста е закъсал с оборота. И без това му давам поне двеста над истинската цена.
— Добре, твоя работа. Парите и без това са крадени. Нашите гении на финансовите машинации са ги отмъкнали от чужди сметки. Питай го има ли тоалетна в магазина.
Силк се обърна към мъжа.
— Донде еста ел несесарио?
Моржът посочи вратата. Зия извади няколко сгънати банкноти от джоба на панталона си.
— Плати му и ела при мен в тоалетната. — Той се ухили на секундата. — Не за каквото си мислиш. Трябва да се проверим за следящи устройства. И най-добре му поискай някакви щипци или пинсета, стига да има.
Моржът отново придоби печалния си вид, щом проумя, че няма да види разрешително за арбалет. А Силк започна да реди банкноти по сто стандарта на тезгяха. Мъжът преглътна думите, които се канеше да избълва, потърка си брадичката и прибра парите. Вероятно щеше да излъже, че са му откраднали оръжието, но след всичко преживяно на Силк изобщо не му пукаше дали ще го обвинят и за такова дребно престъпление. Накара продавача да отдели лъка от рамата и с повече жестове обясни, че го иска опакован заедно със стрелите в безобидна продълговата кутия. Искаше да сглоби оръжието и да го изпробва чак когато се отдалечат от града. Последва ново мъчително търсене на думи, но накрая взе назаем от мъжа джобно ножче с набор от всякакви инструменти. Пъхна канията с другия нож под колана си и пусна ризата отгоре. И отиде в тоалетната при Зия.