Завари я гола. Колкото и да беше преуморен, пак настръхна. Докосна рамото й.
— Да ги нямаме такива! Огледах се, но трябва ти да видиш имам ли нещо на гърба или задника. И по кожата на главата.
— С удоволствие. Какво да търся?
— Всичко, на което не му е мястото върху една гола жена. Странни бенки, ранички, дупчици.
Тя се обърна с гръб към него.
Той започна да прави каквото му беше казано, но близостта на голата плът го възбуждаше. Когато приклекна, пъхна ръка между краката й. Мускулите й се стегнаха.
— Силк, да му се не види, много е сериозно!
— Точно така съм настроен.
— По-късно.
Той се усмихна на прекрасното й дупе и го целуна полека.
— Добре.
Колкото и внимателно да гледаше, не намери нищо.
— Хайде, твой ред е.
Той се съблече и се обърна бързо, за да прикрие ерекцията си, но не беше достатъчно пъргав.
— За Бога, Силк, да нямаш и някой пор в рода си? — тихичко прихна Зия.
След няколко секунди той усети как тя защипа кожата на гърба му с нокти.
— По дяволите…
— Какво откри?
— Имаш някакво миниатюрно петънце тук, прилича на раничка от игла.
— Нищо не усещам.
Зия стисна мястото по-силно.
— Да, сдобил си се с топченце няколко милиметра под кожата. Така ни е намирал онзи едрият. Май по някое време се е доближил кротичко и ти е забил предавателче. Сега не мърдай!
— Какво ще ме правиш?
— Трябва да го извадя. Такива нещица имат доста малък обсег и работят с биоелектрическа енергия. Отдавна са старомодни, но ако приятелчето е от Службата за сигурност, ще ни спипат навсякъде по Земята с мрежата си от спътници, дори при такъв слаб сигнал.
Силк трепна от острата болка в гърба.
— Ей, внимавай!
— Извинявай. Почти го докопах… готово!
Обърна се и видя Зия да се взира във върха на ножчето — имаше червено зрънце, не по-голямо от главичката на карфица.
— Мамицата му, а е толкова дребно… — изръмжа той.
— Вирусите пък изобщо не се виждат, но са още по-гадни — ухили се мрачно Зия.
Притисна силно острието на ножчето към мивката. Чу се едва доловимо за слуха припукване, разнесе се слаба миризма, която Силк не позна в първия миг, а после се сети как мачкаше с пръсти мравки като хлапе. Горчив възкисел дъх…
— Да се махаме — подкани го Зия.
Той започна да се облича припряно.
Малкият реактивен самолет, който Кинг нае, се носеше в небето с около шестстотин-седемстотин километра в час, направо поглъщаше разстоянието от брега до амазонската джунгла. Щеше да настигне обектите след броени часове.
За да провери къде са, включи контролния монитор за трети път, откакто излетяха. Разбира се, първо махна звука, остави само картата. Погледна седящия пред него пилот, но онзи май беше потънал в мислите си и не би обърнал внимание дори на писукането, обозначаващо получения сигнал.
Намръщи се срещу екрана. Нямаше мигаща точка.
Отново даде команда за активиране на устройството.
Никакъв отговор.
Зъбите му изскърцаха, без да се усети. Нима хората от сигурността са открили толкова скоро трупа на Пиърс? Дали вече са сменили системата от кодове? Възможно е. Твърде жалко, но обяснението беше правдоподобно.
Имаше и друга вероятност — микропредавателят да се е повредил.
Също и трета — открили са го и са го унищожили.
Кинг въздъхна. Какво значение имаше? Трябваше да приеме факта и да се съобразява с новите обстоятелства. През последните часове предавателят оставаше сравнително неподвижен — не мърдаше на повече от сто километра в никоя посока. Онова градче Ика имаше малобройно население, а в района наоколо се падаха само по няколко души на квадратен километър. Ако шпионката и Силк още бяха там, можеше да ги намери. Не му се вярваше, че са прелетели такова разстояние от Лос Анджелис само за да се насладят на дивата природа. Не, крият се някъде и замислят следващите си ходове в играта.
Но защо точно в Ика?
Не знаеше, обаче се надяваше, че ще научи, ако побърза.
— Това ли е максималната скорост?
Пилотът се сепна.
— Моля?
Говореше малко носово като австралиец. Вероятно си допълваше банковата сметка с контрабандни курсове за дрога или редки животни, когато чартърните полети не се радваха на особено търсене. Вонята в самолета издаваше, че в него често се возят странни твари.