— Пришпори го този двигател — нареди Кинг. — Спомних си, че иначе ще пропусна една среща там.
— Добре, приятел, щом имаш пари за харчене…
Реактивната машина се втурна още по-стремително напред.
34
Вече бяха на няколко километра от градчето, край пътя растяха нагъсто дървета, редуващи се с плътен храсталак. Силк сглоби арбалета. Зия го наблюдаваше с ъгълчето на окото, докато караше.
Когато свърши, той помоли:
— Ще отбиеш ли ей тук за минута-две?
— Защо?
Той подхвърли оръжието в ръцете си.
— Искам да проверя как стреля.
Тя кимна. Разбира се — едно от първите правила, които научаваш в занаята: „Трябва да си сигурна в оръжието си и да боравиш умело с него.“
Видя една полянка и зави натам. Досега се разминаха само с един бус и два камиона, натоварени с големи трупи, друго движение нямаше. Все по-горещият въздух беше изпълнен с някаква лайняна воня на гнилоч, смесена с миризмата на цветя и влажна зеленина. Ама че леговище е тази джунгла! Напомняше й за обществената тоалетна насред Мацоград, и то при лятна жега.
Силк излезе от колата. Огледа придирчиво прицела, регулира го, после изопна тетивата с помощта на малкото вградено лостче. Взе една от късите стрели и я постави, тя се намести с леко щракане. Прицели се в дебело дърво на петнайсетина метра. Звънът на тетивата беше съвсем тих в сравнение със стрелбата с газова или експлозивна пушка. Арбалетът изхвърли стрелата с такава сила, че Зия я изгуби от поглед, после чу тежкия удар на острието. Краят стърчеше от дървото на височината на гърдите й.
Силк кимна отсечено, пак нагласи прицела, зареди и пусна друга стрела. Заби се на педя под първата.
И той пак кимна.
— От такова разстояние няма грешка. Искаш ли да опиташ?
Тя вдигна рамене. Защо не? Никой не бе я обучавал да се справя с древни оръжия, но нали принципите на стрелбата са си все същите?
Силк й подаде арбалета и обясни как се изпъва тетивата.
— Това малко топче отпред е мушката. Постарай се да го виждаш в средата на прицела и тогава го насочи към избраната мишена. Спусъкът е доста тежък, но няма никаква хлабина. И проследи стрелата през прицела, докато се забие.
Зия се постара да хване в прицела точка по средата между двете стрели на Силк. Натисна рязко спусъка. Беше готова за лекия откат на оръжието и не му позволи да помръдне в ръцете й. Попадението не беше съвсем точно — стрелата й се заби твърде близо до горната. Все пак приемливо при оръжие за самозащита на такова разстояние. Естествено, тя предпочиташе да държи плазмена пушка или нещо с безгилзови куршуми, при това с лазерен прицел. Е, не беше много вероятно арбалетът да им потрябва. Стигнат ли до базата, ще бъдат в безопасност. Резервният пункт на шпионската мрежа беше прикрит като ботаническа изследователска станция. Според инструктажа преди заминаването й тук трябваше да разполагат и със средства за аварийно напускане на Земята. Вероятно беше апарат с еднократен ускорител, маскиран като самолет. Не би я отнесъл чак до дома, но излезеше ли веднъж в орбита, можеше да се скачи с дискретно изчакващ товарен кораб, чиито истински собственици никой не можеше да установи през безкрайната поредица от корпорации, съществуващи само като адреси.
Силк отиде да изтръгне трите стрели от дървото, а Зия започна да умува какво би могла да му разкрие за предстоящата процедура.
Как изобщо да му каже нещо? Нали още не бе решила какво да го прави? Направо излизаше от кожата си, щом се сетеше за това.
— Добре, аз приключих — обади се той зад гърба й. — Да тръгваме.
Наетият самолет фучеше напред с пределната си скорост, не особено мощните му двигатели ревяха така, сякаш ей сега щяха да прегракнат. Кинг навакса още малко време след полета в суборбиталната совалка. Разчиташе да стъпи в Ика минути след двамата, които бе подгонил. Подготви си и версия, с която да си осигури помощ от местните хора. Ако шпионката и Силк още са в градчето, ще ги спипа бързо. Ако пък са тръгнали нанякъде, веднага ще научи какво е превозното им средство. И да са наели самолет, ще продължи да ги преследва с взетия под наем. По-добре да са отпътували с наземна кола, за да ги настигне по-скоро. Според картата в компютъра само два пътя минаваха през града — един край реката и друг от север на юг. Усетът му подсказваше, че е все по-близо до тях и той кипеше от решимост най-сетне да сложи край на всичко това.