— Има, и още как! Смятах те за един от духачите, за част от стадото — тук им викате „балами“, нали? Въобразявах си, че си играя с теб, защото не си от занаята, но съм сбъркала. Липсва ти опит, Силк, но и ти имаш коравата основа. Поне в нещо си същият като мен.
Той въздъхна. Вярно ли беше? Привличаше ли го това безумие? Признаваше си охотно, че няколко пъти замалко не се напика по време на лудешкото бягство, но беше и възбуждащо. Чудеше се дали можеше да каже това на Зия, себе си обаче нямаше защо да лъже. Гонитбата, страхът, сексът, бясното пръскане на нерви и сили — хареса му, макар често да си мислеше, че скоро ще си докара белята… и въпреки факта, че уби човек противно на всичко внушавано му още от пеленаче. Наистина се почувства жив едва когато се размина на косъм със смъртта.
Трудно си представяше как се връща в Хана и отново обръща истината наопаки, за да благоденства корпорацията. Разбира се, ако оцелее дотогава.
Мамка му…
35
Пилотът реши да го почака в най-близката кръчма, а Кинг отиде да провери дали ще е трудно да открие обектите. След кратките разговори с шефа на хангара и управителя на фирмата за коли под наем се изуми от наивността, с която преглътнаха историйката за колегите, с които се разминал по пътя насам.
Мъжът и прекрасната дама, наели електроколата? Ами да, разбира се, бяха тук само преди час. И той може да наеме същия модел, ако желае. За съжаление не споменаха накъде ще се отправят, но лесно ще познае автомобила — регистрационният номер се различава само с една цифра от този на колата, която ще му дадат. О, благодаря, сеньор, много сте щедър!
Кинг за кой ли път се увери, че хората ще се пребият от бързане да ти угодят, стига да намериш правилния подход към тях. Отново се потвърди убеждението му, че живее в свят на идиоти.
Обиколи за час всички улици на градчето и не откри шпионката и Силк. Липсваха подземни гаражи, а малкото частни бяха заключени. Не допускаше, че са наели къща и са скрили колата — та возилото беше взето под наем, а двамата явно не се стараеха да оставят лъжливи следи. Най-вероятно бяха напуснали Ика, както му подсказваше отдавна провереният усет.
Спря до тротоара и си позволи миг отдих. Време беше за прозорливи догадки.
С такава кола целта им трябва да е само на няколко часа път, иначе е било по-лесно да стигнат дотам със самолета си — картата показваше, че страната е претъпкана с писти, на които може да кацне такава малка машина.
И какво се намираше в радиус от, да речем, стотина километра около това забутано насред джунглата градче?
Пак започна да оглежда внимателно картата. Твърде малко огнища на цивилизацията… Разбира се, имаше предостатъчно плантации в разчистените участъци. Тук-там по някой незначителен рудник. Изследователски групи. Археологически разкопки. Отбелязани бяха и убежищата на отшелници, предпочитащи да нямат почти никакъв допир с цивилизацията. А според слуховете туземни племена се криеха в дълбините на джунглата. Кинг смяташе тези приказки за поредния съвременен мит, също като легендата за крехката старица, която гледала крава в апартамента си и я хранела с растения от множеството саксии по прозорците.
Сто километра на юг по брега на Амазонка бяха разположени пристанищата Санта Рита ду Вейл и Сао Паулу ди Оливенса. Но близо до тях имаше летища. На изток се намираше градчето Санто Антонио ду Ика, също разполагащо с достатъчно дълга писта.
Край него мина полицай на триколка с вонящ на спирт и незаглушен двигател. Кинг не му обърна внимание.
На запад, от другата страна на границата с Колумбия, беше Санта Клара.
А на север липсваха големи сборища хора чак до отдалечения на триста километра Таракуа, на брега на Уаупес.
Кинг се вторачи в екрана.
На север… Ето накъде са тръгнали!
Отново се убеди, без да има някакви сериозни доводи. Те не само бягаха, ами се стремяха да стигнат до някакво място. База, скривалище, все едно — шпионката явно смяташе, че там ще си осигури безопасност. Отново инстинктът му помагаше на разума да мине по лабиринта. Когато му останеше повечко свободно време, можеше да се чуди на себе си колкото си иска. Сега му стигаше, че е налучкал.
Службата за сигурност се бе погрижила да има стотици конспиративни пунктове не само на Земята, а и по всички други планети. Конкурентна организация едва ли би пропуснала такъв основен елемент в дейността си. Вярно, агентите под прикритие бяха евтина стока и ги жертваха щедро, но понякога трябваше да се опази нещо ценно. Онези от Земя-2 трудно можеха да мерят сили със земните си колеги, но не му се вярваше да са кретени — иначе кой би работил за тях?