А, стига някой да размаха пушка към мен, ще се паникьосам, и още как!
Но незнайно защо не му се вярваше. Както и да стигна дотук, вече беше в играта.
Зия почука на вратата.
Силк въздъхна пресекливо и се опита този път да поеме въздух по-спокойно.
Никой не отвори. Зия почука отново.
— Не мърдай! — разнесе се глас зад Силк.
Кинг си каза, че за толкова отдалечено от цивилизацията място разклоненията на пътя бяха твърде много. Още по първите десетина километра му се наложи да отбива и да проверява петнайсетина възможни убежища. Всеки път стискаше дръжката на въздушния си пистолет, покрит с риза на другата седалка. Малкото пистолетче на Пиърс беше затъкнато в дебелия чорап на десния му крак и го прикриваше крачолът на тънкия панталон.
Предпазливостта беше задължителна, но отначало резултатите бяха просто отчайващи. Едва при осмото отбиване встрани от пътя срещна жена, която видяла същата кола като неговата да минава около два часа по-рано.
Кинг подкара ухилен на север. И този път усетът не го подведе. Не беше далеч от целта.
Ако не беше настръхнал от напрежение, Силк може би щеше да пусне арбалета на земята и да вдигне ръце. Най-благоразумната постъпка в толкова неприятни обстоятелства. Но той отдавна бе прекрачил границите на разсъдливостта.
Завъртя се на пети и опря приклада на рамото си.
Времето отново се проточи. Виждаше мъж с яркозелена риза и жълти шорти на двайсетина метра от себе си. Онзи бе насочил дългоцевна пушка към Зия. Отново всичко наоколо избледня, звуците заглъхнаха, забелязваше само как пъстро облеченият мъж се обръща към него и се опитва да се прицели с пушката…
„А ти нямаш време за това“ — съвсем делово го подсети иначе заядливият глас в главата му.
И Силк се остави на вече втъканата в мускулите му двигателна памет. Бе натискал спусъка на арбалет хиляди пъти, тялото му заемаше несъзнателно правилната стойка. Стрелба от упор — неподходяща за прецизно поразяване на мишените, но съвсем точна при големи цели наблизо. Съзнанието на Силк се опразни, тялото му избра единствения миг.
„Стреляй!“
Натисна спусъка и новата острота на сетивата му позволи да проследи мудния полет на стрелата. Видя я как потъна до половината отляво в гърдите на мъжа с пушката.
Онзи изтърва оръжието си, вкопчи се в стрелата с двете си ръце и се помъчи да я изтръгне. Пръстите му се плъзнаха, той политна назад…
Откъм Зия се чу гърлен вик, почти като животинско ръмжене.
Силк се обърна толкова рязко, че се подхлъзна, но схвана мигновено другата сцена, открила се пред очите му.
Отворена врата. Излязъл мъж с пистолет в ръка. Зия — приклекнала, протегнала ръка напред, а острието на ножа е в слънчевия сплит на мъжа…
— В колата! Скачай, скачай вътре!
Силк се хвърли в кабината и успя да отвори на Зия, преди да е притичала. Другият зад нея още падаше, когато тя скочи на седалката, стиснала окървавения нож.
Електромоторът забръмча, Зия натисна докрай педала за ускорението. Изпод задните колела изригна пръст, колата поднесе, но след миг се понесе напред.
Някой се разкрещя след тях, докато набираха скорост.
И започна да стреля.
Внимаваше да не се преобърнат в някоя дупка, а умът й прехвърляше трескаво догадки. Базата изобщо не беше сигурно убежище — що за шибана ситуация? И какво да правят сега, всички да пукнат дано?
Намали скоростта преди завоя. Усетиха се два удара с метален звук в задницата на колата. Онези проклетници, каквито ще да бяха, стреляха по тях…
До нея Силк пак опъна тетивата на арбалета си и сложи нова стрела. Макар да беше блед, не се помайваше. Оня с папагалските дрешки щеше да я довърши, ако Силк не му бе видял сметката. Другият също замалко да я изпревари. Мръсна работа…
Още един завой и решетката се показа. Двама с пушки в ръце стояха пред нея.
— Зия?
— Ще се засилим, дано да минем. Сложи си ремъците, наведи глава между коленете… Мамка му!
— Какво става?!
— Моторът се прецака.
Опита се отново да го включи, но напразно. Май куршумите са попаднали където не трябва. Не можеха да разбият решетката с това движение по инерция, а онези да си стрелят преспокойно по тях…
Натисна рязко спирачката.
— Взимай си стрелите и изскачай! Ще им се скрием в гората и ще се върнем от другата страна.
— Ще се връщаме ли?
— Точно така. Лошите са сложили ръка на нашето билетче за междузвездни полети. Ще се наложи да си го вземем. Все някак…
Двамата въоръжени мъже закрачиха към колата.
Силк бутна вратата с все сила и стъпи на земята. Зия видя как червената точка на лазерен прицел зашари по предния капак и се плъзна към него.