— Силк!…
А той вдигна арбалета, сякаш имаше цяла вечност на разположение. И стреля.
Опашката с пластмасовите пера щръкна над сърцето на единия и онзи се свлече на колене. Другият се просна по корем и започна да ги обстрелва.
— Тичай!
Силк се шмугна между дърветата и Зия го последва.
36
Когато Кинг работеше в сигурността, някои от колегите му се кълняха, че надушват отдалеч неприятностите. Тогава им се смееше, но с годините започна да се убеждава, че в приказките им е имало и здравомислие. Разбира се, човек не биваше да си залага живота на интуицията и все пак се случваше да разчита на нея.
Когато свърна по отклонението — просто ивица утъпкана земя, водеща надясно — Кинг усети познатото стягане на коремните мускули, настръхването като от студен повей по тила. Долавяше нещо, някакви… трептения. Все едно, можеше да означава само опасност.
Веднага спря и изключи електромотора. Едва ли го бе притеснила почти пълната тишина тук. Заслуша се. Ако се подчини на предчувствията си и се окаже, че е нямало нищо особено, ще изпадне в неловко положение, но само той ще знае. Ако пък се натъкне на нещо сериозно в този криволичещ тунел между дърветата, по-добре да е нащрек. Нямаше нужда да умува толкова.
Слезе от колата с пистолет в ръка. Първо провери дали механизмът е в изправност. Промъкваше се към следващия завой само на сантиметри от гъстия листак. Можеше да се гмурне мигновено в джунглата. От години не бе действал в такава обстановка и се помъчи да си припомни отдавнашните занятия по тактика. Ако трябва да се промъква през гъсталака, най-добре да предпочете бързото придвижване. Няма смисъл да стъпва като котка, за да не счупи съчка…
Някой изкрещя.
Кинг стисна по-силно дръжката на оръжието със запотените си пръсти и се сниши. Още не можеше да види човека пред себе си.
Притича на полуприсвити крака и се долепи до ствола на дебело дърво. Надникна предпазливо.
Имаше стоманена решетка. Близо до нея на земята лежеше мъж. Беше се проснал по гръб, стиснал с двете си ръце нещо на гърдите си.
Края на къса стрела.
Чуваше се шум от бяг на човек, който никога не е бил обучаван как да се промъква през джунгла.
Силк! Изтървал го е замалко!
Кинг се устреми напред, озъртайки се на всички страни. Не видя никакви вероятни противници и приклекна до поваления мъж.
Беше жив, макар да гледаше много измъчено. Изстена, щом видя Кинг.
— П… помогнете ми! Ранен съм!
— Виждам. — Кинг избута с крак падналата до човека пушка. — Ти кой си?
Мъжът пак се опита да извади стрелата и изпищя пронизително от болка.
— Ако толкова искаш да ти помогна, кажи ми кой си.
— Аз… аз съм Нанс. От… от „Чисто човечество“…
Кинг присви очи. Изумителен обрат…
— Е, какво правите тук? Що за място е това?
Бледият мъж сякаш всеки миг щеше да изпадне в шок. Стисна устни и не каза нищо повече.
— Имам комплект за първа помощ в колата. Ще ти бъде от полза.
Фанатикът завъртя глава едва забележимо. Ама че инат…
— Добре. Ако искаш, да ти пусна една стреличка в окото, за да те отърва от мъките. Или ще донеса чантата, за да те позакърпя. Кое избираш?
Побелялото лице напомняше за призрак.
— Тук… е база на шпиони от друга… планета. От… отдавна знаехме за тях. Чакахме да дойде и новата кучка… Те си… имат…
Закашля се, изпъшка и загуби съзнание.
Кинг опипа пулса на шията му. Не особено обнадеждаващо състояние. Огледа пътеката и джунглата наоколо. Зарязаната кола на Силк и шпионката беше само на десетина метра. Вече не се чуваше никакъв шум. Бегълците се бяха отдалечили.
Не му се искаше да ги преследва в тази гора без никаква видимост. Щом са стигнали чак дотук, значи имат нужда от нещо, което е скрито в базата. Най-добре веднага да научи какво е то.
Тръгна напред, готов да простреля всичко, което помръдне.
Не бяха изминали и двеста метра, а лицето на Силк се покри със смъдящи драскотини. Два пъти изтърва арбалета, закачил се в тръни. Замалко да си изкълчи лявата китка, когато колчанът със стрелите заседна между два клона. Надушваше киселата воня на потта си, гърлото му пак пресъхна въпреки влагата във въздуха.
— Спри за секунда — помоли Зия. — Чуваш ли нещо?
— Не.
— И аз. Засега ни изгубиха.
— Добре. Тогава да си починем малко.
Пльоснаха се на меката земя.
— Сега какво?
Тя прокара пръсти през щръкналата си къса коса.
— Ще заобиколим, за да видим откъде ще се промъкнем незабелязано в базата.
— После?
— Стъпка по стъпка, Силк. Нека първо се ориентираме в коя посока е проклетата база.