— И аз — промълви той, преди да я прегърне.
Кинг откри още двама мъртъвци в района на базата — единия със стрела в гърдите, другия с източена кръв. Не можа да различи дали раната е от куршум или острие. Криеше се под храст с много широки листа в края на разчистената площадка. В далечината отекваха гръмотевици, а вятърът се позасили и вече носеше дъх на дъжд.
Острият му слух долови някакви звуци в най-малката сграда. Колко ли хора имаше вътре? Предполагаше, че агентите на Нова Земя — ако раненият на пътеката бе казал истината — са или мъртви, или обезвредени по друг начин. Значи онези в сградата бяха щурмоваци на „Чисто човечество“. На око премери разстоянието до входа — петнадесет до шестнадесет метра. Дали пък няма да излязат, оттук му е лесно да стреля…
Усмихна се. Каприз на въображението.
Но може би боговете на късмета отново се поддадоха на скуката си. Само след десетина секунди вратата се плъзна встрани и излязоха трима мъже и една жена. Всички носеха камуфлажни дрехи за бойни действия в джунглата, държаха пушки.
Поредният тътен отекна из базата. Небето тъмнееше, а върховете на по-високите дървета се клатушкаха от вятъра.
— Гнусно време, само дъжд ни трябваше — промърмори единият от мъжете.
Друг му се озъби:
— Да ти го набутам на теб, времето не е виновно! Да си беше свършил работата, вместо сега да ги гоним.
— Цункай ме по гъза — мило отвърна първият.
Всички постояха загледани към наближаващата от запад буря.
Кинг размишляваше трескаво. Четирима са, значи трябва да стреля бързо. Ще се справи за секунда, най-много секунда и половина, а от такова разстояние трябва да е сляп, за да не улучи. В пистолета му вече имаше отровни стрелички, стигаше и да одраска жертвите.
Хайде, направи го!
Въпреки струпалите се облаци беше твърде светло, за да си помогне с маломощния лазерен прицел. Изравни мушката в процепа на мерника, спря я точно в средата на гърдите на най-отдалечения мъж, вдиша дълбоко и с отсечено движение на показалеца натисна спусъка. Мъжът още не беше трепнал, когато Кинг завъртя пистолета леко надясно и стреля отново.
Пукотът на оръжието му стресна останалите двама, но те тепърва се озъртаха, когато той улучи жената.
Последният се завъртя в кръг, поливаше околността с непрекъснат откос безгилзови експлозивни куршуми. По стените на сградата зейнаха дупки, във въздуха хвръкнаха отсечени тънки дръвчета, посипаха се разкъсани на парченца листа. Безцелната стрелба не засегна залегналия Кинг.
Той щедро отдели две стрелички за обезумелия от страх противник.
Двайсетина секунди по-късно всички бяха проснати на земята — мъртви или твърде близо до края си.
„Браво, Депард, чудесна стрелба!“
Не помръдна. Чакаше ще изскочат ли и други, за да търсят причината за пукотевицата. Пет минути по-късно си каза, че няма признаци в базата да се намират още живи членове на „Чисто човечество“. И все пак — всички ли премахна?
Би било превъзходно постижение.
Само минута по-късно дъждът се изсипа. Едрите капки падаха косо по вятъра. Отначало гъстите листа пазеха Кинг, но скоро водата започна да се стича по тях. Все пак беше топло и не съвсем неприятно след жегата допреди малко.
Четиримата щурмоваци не помръднаха въпреки грохота на мълниите, забиващи се наблизо.
Започна истински порой, светът сякаш се обгърна в плътна сивота. Кинг изпълзя и се втурна към близката сграда. Нахълта през вратата, отскочи встрани, за да не се очертава силуетът му, готов да стреля. Напразно се тревожеше. Вътре завари още петима — изглежда бяха агентите на новоземяните — но положени старателно в редица и отдавна мъртви.
Виж ти… Май си беше осигурил превъзходна позиция на игрището.
37
Силк свикна с честите дъждове, откакто живееше в Хана, но това тук беше несравнимо. Все едно стоиш под водопад. Непрекъснати светкавици, последвани едва ли не в същия миг от сухо оглушително пращене, сякаш някой пореше гигантско платно. Сътресенията на земята отекваха в тялото му. Трудно различаваше застаналата само на метър Зия и трябваше да крещят, за да се чуват. Същинска холодрама…
— Накъде? — извика тя.
Той посочи. Е, поне не се бяха загубили.
Косата лепнеше на главата й, ризата и панталонът също бяха като боядисани върху кожата й. Дори такава му се струваше най-пленителната жена в света.
„И в сравнение с Мак ли?“
Чувството за вина го убоде по-остро от тежките капки, но нямаше как да отрича.
Двамата се влачеха през дъжда. Веднъж се наложи да заобиколят такъв гъсталак, че през него можеше да пропълзи само червей. Натъкнаха се на повалено дърво, от чиито корени пороят още отмиваше буците пръст. На едно място въздухът вонеше на озон, май имаше и дим.