В краткия промеждутък, когато водата само се сипеше отгоре им, а не ги заливаше, Зия попита:
— Можеш ли да намериш колата?
— Да, но за какво ни е? Нали се повреди?
— Ти просна там единия. И освен ако си направят труда да го погребват в тази буря, трябва още да е там.
— И какво ще го правиш?
— За нищо не ми е нужен. Искам пушката му, ако другият не се е сетил да я отнесе.
— Имам арбалета.
— И добре ти служи. Ако нещо не се размекне по него от дъжда. Аз обаче съм много по-уверена с пушка в ръце. Не знаем в какво попаднахме, кои са тези хора, колко са…
Още ли трябваше да убиват? Преди щеше да му прималее само от мисълта за това. Сега беше само неприятна необходимост. Той кимна.
Откриха колата, където я изоставиха. Пръските отскачаха от покрива на малкото возило, докато го оглеждаха от храсталака.
Трийсетина метра по-близо до портата улученият от Силк мъж лежеше по гръб и не помръдваше. Когато застанаха над него, се увериха, че е мъртъв — отворените му очи дори не мигаха.
Зия прекрачи към пушката и я вдигна. Двамата отново побързаха да се скрият между дърветата.
Тя седна направо в калта и огледа оръжието с небрежността на опитен стрелец. Направи нещо и пълнителят падна в ръката й.
— Добре, добре — шестмилиметрови безгилзови.
Извади най-горния куршум. Отпред имаше черен конус, по-тесен от кутрето на Силк. Подаваше се от бял цилиндър — наглед от твърда пластопяна, дебел колкото палеца му.
— Струва ми се, че са модел „Черен нокът“ — при удар куршумът се пръска във формата на звезда. Това бялото е формовано взривно вещество, което го изхвърля от цевта.
Зия отново нагласи пълнителя под пушката.
— Броячът показва, че са останали осем куршума. Лазерният прицел работи. Водата нищо не може да повреди в такава пушка. — Тя се усмихна. — Сега наистина съм по-добре.
„Ех, Силк, защо ли ти трябваше да се влюбваш в жена, която обича да си играе с пушки?“
И какво бе, да ти го начукам? Поне веднъж няма ли да млъкнеш?
— Я сега да видим кой ни чака да си побъбрим…
38
Бързото претърсване на сградите значително подобри настроението на Кинг въпреки продължаващата буря. Очевидно шпионската база беше прикрита като изследователска станция, където уж се занимаваха с местната растителност. Подробностите бяха достатъчно изпипани, за да заблудят всеки непрофесионалист. Всъщност единственото, което не си беше на мястото, откри в най-голямата сграда — явно хангар. Строго погледнато, не представляваше космически кораб и все пак разполагаше с достатъчно тяга, за да разкъса веригите на земното притегляне и да излезе в орбита. Стигаше за нуждите на онзи, който бърза да напусне планетата. Разбира се, Службата за сигурност разполагаше с гъста мрежа от мощни радари, но всички знаеха, че орбиталният щит е предназначен да отблъсква нападение откъм Космоса, а не да пръска на парчета излитащи дребосъци. Докато траят процедурите на запитванията и исканията на съответните кодове, корабчето ще се е измъкнало от обсега на почти всички космически оръжия. И ако никой не успее да се увери, че то представлява несъмнена заплаха за Земята, изстрелването на ракета с ядрена бойна глава по него би било немислимо — политиците нямат нужда от нелепи инциденти.
Невъзможно е да се вмъкнеш, лесно е да се измъкнеш.
Кинг установи, че е сам в базата. Дъждът вече не се стоварваше с такава сила върху земята, бурята отминаваше и тропическото слънце скоро щеше да огрее, за да прибере полека цялата тази вода обратно в небето.
Той взе една от пушките на ударната група, подбра внимателно прикритие, откъдето да наблюдава единствената незалостена врата на хангара, и се излегна в топлата кал, за да чака.
Ако шпионката и любовникът й бяха още живи, непременно щяха да дойдат тук. Имаха нужда от корабчето. А той щеше да е готов с посрещането. Искаше поне единия жив, но предпочиташе да са и двамата, за да приключи начинанието си с удовлетворение. По един или друг начин всичко щеше да свърши скоро и Кинг както никога досега изгаряше от желание да направи необходимото.
39
Въоръжена, Зия беше по-уверена, но не и спокойна. Не можеше да се опомни от бъркотията със Силк. Не й помагаше и фактът, че не знаеше кой й пречи да се махне от Земята. Дългото умуване я убеди, че си няма работа със Службата за сигурност. Онези щяха да стоварят тук стотина-двеста агенти, направо да пометат всичко с устройства, които различаваха и песъчинка на плажа. И дъждът изобщо нямаше да смути усилията им.