— Зарежи го — натърти Силк. — Да влезем в хангара. Ти пусни двигателите, а аз ще пазя на вратата.
— Правилно! Идеята си я бива.
Втурнаха се към най-голямата сграда.
Кинг се остави страхът да мине през него като студена тръпка, после го забрави. Стреляха по него, но му се размина на метър-два. Нищо не успяха да му направят, те обаче имаха свободен достъп до хангара. Трябваше да се върне на място, откъдето да ги спре!
Пак се претърколи напред, пое си дъх и се втурна през откритото пространство. Претича настрани и се скри зад една от по-малките сгради, без да зърне двамата.
Отново напълни дробовете си, задържа въздуха и продължи навътре в базата. Веднъж се подхлъзна в калта, но се задържа на крака и се мушна в сянката на следващата постройка. До нея беше хангарът.
Подаде глава с намерение да надзърне за половин секунда, не повече. Тъкмо се дърпаше и в ъгъла на зданието се удари стрела, отскочи и се заби до перата в калта на пет-шест крачки от него.
Дяволите го взели!
Кинг се обърна и затича към дясната страна на постройката. Ще заобиколи и ще излезе в гръб на Силк с неговото отвратително оръжие!
Силк видя как главата на мъжа се показа на около четиридесет метра и натисна спусъка на арбалета. Твърде късно.
Дръпна с все сила лостчето за опъване на тетива и нагласи нова стрела. Опря приклада в рамото си и затърси с поглед мишената. Къде ли се дяна онзи?
— Зия, той пак се примъкна насам, какво ровичкаш още?
— Пултът за управление е блокиран с код!
Силк реши да не се разсейва повече. От врага нямаше и помен. Да не му се промъква в гръб?
Погледна зад ъгъла. Мъжагата спринтираше през площадката.
— Падна ли ми, мръснико!
Направи крачка встрани и вдигна арбалета.
Онзи го видя и… Мамка им на всички богове, пак беше същият, когото уж надупчи със сачми в Ел Ей! Както си бягаше, започна да го полива с куршуми. Силк различи четири почти слели се трясъка. Отскочи към стената, целият покрит с пръски кал. Следващият куршум изрови бразда в лятата плоча на сградата и го поръси с трошки.
Още метър…
Не знаеше точно кой поред изстрел го улучи в крака. Олюля се, но се метна към укритието. Шибана работа!
През разкъсания плат на крачола видя, че раната кърви обилно, но бе извадил късмет — дълбока драскотина, едва засегнала мускула. Три пръста наляво и нямаше да има бедрена кост.
— Силк!
— Добре съм, но той е по-наблизо. Побързай!
Зия идея си нямаше що за код са използвали. Отчаяно набра стандартното „преебан“.
Холоекранът сякаш разцъфна пред нея и в него се плъзнаха слоевете данни за всички системи на апарата.
Кучи синове, замалко да я довършат…
— Гласов контрол!
— На линия.
— Спешна подготовка за излитане.
— Процесът започнат. Две минути до включването на двигателите.
— Силк, още две минути!
— Ясно!
Дали някой от набързо изстреляните куршуми улучи Силк? Това би го улеснило, но не можеше да разчита на случайно попадение.
Чу могъщото ръмжене на предстартовото включване, после шумът на двигателите изтъня и стана по-напрегнат. Проклетницата се готвеше за излитане! Предполагаше, че ако надупчи корпуса, докато корабчето се издига, все ще успее го свали с непоправима повреда, но така би затрил онези двамата, а му бяха нужни живи. Трябваше да ги забави някак, за да намери позиция, от която да ги спре, без да ги ликвидира.
— Силк! — кресна с пълно гърло.
Веднага се премести вдясно и се показа откъм другия ъгъл на постройката до хангара.
Силк чу онзи да вика името му. След миг гласът се разнесе от друго място.
— Силк, трябва да си поговорим!
Той претича от другата страна на широката врата и надникна. Не видя никого.
— Кой си ти бе, да ти го начукам?
— Името ми нищо няма да ти подскаже. Но аз те познавам и знам всичко за шпионката от Нова Земя, която е с теб! Можем да се споразумеем!
Макар голям и тежък, този мъжага се местеше много пъргаво…
— Залисвай го с приказки — обади се Зия.
Дръпна се от ъгъла и погледна в хангара. Тя бе подала глава през отворения илюминатор встрани от креслото на пилота.
— За какво споразумение ми дрънкаш? — изкрещя Силк.
— За най-обикновено разбирателство между делови хора. Знаеш ли с каква информация разполага шпионката?
Пак е отишъл другаде…
— Знам.
— Тези сведения струват милиони! Можем да си поделим парите. Както и да се възползваме от тайната! Няма ли да ти хареса да живееш вечно?
— Ти не си от Службата за сигурност.
— Да, вече не работя за тях.
— Какво искаш всъщност?
— Ще ми предоставиш тази аусвелтерка. В замяна те оставям жив и делим поравно всякакви облаги от сделката. Ще успеем да се спогодим и с властите. Големите суми са чудесен мехлем за раздразнителни бюрократи.