Господи, този говори като преподавател в колеж! „Разбирателство“, „предоставиш“, „раздразнителни“…
Изведнъж още едно прозрение го изгори отвътре и Силк го избълва, преди да помисли:
— Ти уби Мак, нали?
В тишината се чуваше само сърдитият вой на кораба.
— Ах, ти, изрод смахнат!
— Беше печално недоразумение, за което много съжалявам.
„Още не знаеш как ще съжаляваш!“
Силк изскочи иззад хангара и затича озверял към сградата, откъдето се чуваше гласът на едрия.
— Ей, Силк, готови сме! Идвай!
Сред стените на хангара шумът беше доста силен, но би трябвало да я чуе.
— Силк, побързай, можем да излитаме!
Никакъв отговор. Зия сграбчи пушката и побърза към изхода. Надникна предпазливо. Къде ли се беше дянал?
Кинг чу забързаното жвакане в калта. Поклати глава. Силк идваше. Трябваше да отрече ролята си в смъртта на лекарката. Но защо? В края на краищата агентката щеше да бъде много по-ценна пленница, нали? Не му бяха нужни и двамата.
Захвърли пушката и извади пистолета със стреличките. Силк щеше да изскочи само на два-три метра пред него и дългото оръжие можеше да го въвлече в неприятности. Пистолетът беше по-подходящ.
Но шумът от стъпките спря изведнъж.
Жалко, този мъж май не беше чак такъв идиот. Кинг се обърна и тръгна да заобикаля зданието.
Силк успя да спре преди ъгъла. Понесе се натам от ярост, но вече можеше да прецени колко нищожен е шансът за успешен изстрел с арбалета, преди якият мръсник да му пръсне мозъка. Не се боеше от него, но и не му се умираше. Искаше да уреди с този гад твърде голямата сметка помежду им.
Наложи си да внимава и смени посоката. Бе изтърсил част от стрелите по пътя насам. Имаше една на арбалета и две затъкнати под колана с остриетата нагоре. Сигурен беше, че ако се прицели, ще му стигне и първата, но два допълнителни шанса не бяха като седем или осем…
А защо да не застреля в гръб врага си?
Хрумването изобщо не го притесни.
Зия видя следите на Силк в калта и тръгна по тях. Водеха към сградата до хангара. Държеше пушката така, че да се прицели за частица от секундата. Дали да не извика на Силк? Нямаше да е много умно, ако сама издаде на мъжагата къде е.
Слънцето вече изсушаваше земята, обаче още имаше кални петна и локви. Тя се постара да стъпва безшумно.
Боговете май пак проявяваха любопитство към сблъсъка. Кинг сви зад ъгъла в мига, когато и Силк изфуча отсреща. Деляха ги само десетина метра.
Кинг приклекна в стрелкова поза и насочи пистолета с двете си ръце…
Силк видя едрия, хванал дръжката на оръжието си с две ръце. И още веднъж зрението му се превърна в тунел, мудното време му показваше само пистолета, който щеше да го убие. И държащите го ръце. Мъжът зад тези ръце сякаш избледня и се стопи във въздуха.
Той натисна спусъка на арбалета…
Зия изскочи зад гърба му и видя как Силк стреля по мъжагата, който пък бе насочил пистолет към него. А Силк й пречеше да се прицели…
Стрелата прониза ръцете му. Проби опакото на лявата му длан, както бе хванала дясната, мина между костите и отряза дясното му кутре с почти хирургическа точност, после се заби в мускула до китката.
Изрева от бяс, без да усеща болката. Опита се да натисне спусъка, но показалецът не му се подчиняваше. Помъчи се да раздели ръцете си, само че стрелата ги бе приковала. Отново нададе вой и се напъна с все сила, напрягайки раменете си, и най-сетне острието изскочи от дясната му ръка заедно с парче от мускула и сухожилието. Изтърва безсилно пистолета, а стрелата остана в лявата му длан. Зяпна я. Беше като насън, без никаква болка, но виждаше колко дълго ще трябва да се лекува. И гневът му избухна като бомба. Хвърли се към онзи, който се осмели да му стори това…
Силк примигна, когато раненият изрева като звяр и се втурна към него. Неловко стисна една от стрелите в колана си. Изпусна я. Нямаше време за другата, преди страшният в яростта си враг да го връхлети…
— Силк, залегни!
Видя го как мигновено се просна по лице в калта. Вече бе притиснала приклада на пушката към дясното си рамо. Точицата на лазерния прицел се спря върху гръдната кост на противника, но той се подхлъзна. Куршумът проникна близо до едната му ключица. Мъжагата се стовари на земята и рядката кал плисна като гейзер около него. Плъзна се по лице и спря на сантиметри от Силк, който вече се надигаше…