— Но кой беше той? — извика Грант.
— Хал Рос. Човекът, който всъщност построи прожектора. Собственикът на тази стая.
Блаущайн отиде до прозореца. Вечерното небе беше обсипано със звезди.
— Човекът не знаеше нищо за възгледите на Ралсън — каза той. — Никога не е говорил с него. Господин Дарити ми каза. Вероятно учените са по-устойчиви като цяло. Те по-бързо се изхабяват от професията. Ралсън беше изключение, беше пеницилино-чувствителен и настояваше да остане. Виждате какво му се случи. Но какво да кажем за останалите? Онези, които остават на пътя на живота, където няма постоянно прочистване от чувствителните? Каква ли част от човечеството е пеницилино-устойчива?
— Вие вярвате на Ралсън? — попита ужасен Грант.
— Наистина не знам.
Блаущайн гледаше към звездите.
Инкубатори?