ДАНИЕЛ: Наистина не исках да ви въвличам в моите проблеми. Но все пак може би всичко това е само едно недоразумение.
Ден втори
Сузана умира. При изгрев-слънце тя е мъртва. Барней е обзет от пълна апатия.
БАРНЕЙ: Това е само един ужасен сън.
ТОМ (вика): Разберете най-после! Ако останем тук, скоро всички ще измрем.
ДАНИЕЛ: Сега не трябва да губим ума си.
ТОМ: Ти забърка тая каша.
И Барней има температура, тресе го. Повръща му се. Ясно небе. След един час пясъкът е горещ като жар. Те погребват Сузана зад скалата.
ДАНИЕЛ: Сузана, моята майка. Другата ми майка, от родната планета, тя е толкова далеч. Ами Сузана… Нейната любов и нежност. Ако ти е било тежко на сърцето, то тя винаги те е успокоявала.
Трябва да носят и Барней. Той е много тежък. Барней — най-големият гастроном.
БАРНЕЙ: Оставете ме.
Жажда.
НЕЛСОН: Трябва да разпределим запасите. Водата.
По лицето на Елзи текат сълзи.
ДАНИЕЛ: Ние сме едно цяло. Трябва да сме сплотени.
Достигат до една дълбока пропаст. Тя е много широка. И Барней умира. Сигурно е умрял, докато са го носили. Те вървят по ръба на пропастта… Краят й не се вижда. Изглежда невъзможно да се премине на отвъдната страна.
ДАНИЕЛ: Това не може да бъде никакъв план. Не бива да има такъв план.
ТОМ: Даниел, психотехникът. С големите си планове да подобрява съвместния живот на хората.
Те втренчват див поглед в пясъка, като че ли това е единственото, което могат да направят. Погребват Барней.
ДАНИЕЛ: Барней, баща и дядо. Баща на всички бащи. Когато разговаряше с тебе, слагаше ръка на рамото ти.
Вечерта отново огнена жарава. Заплашителна. Гнусна. Установяват се близо до пропастта. Притиснати плътно един до друг.
Ден трети
Предния ден не бяха забелязали, че пропастта обгръща като огромен пръстен мястото, откъдето дойдоха. Повървяха малко в кръг.
ДАНИЕЛ: Игра. Нечовешка игра. Фигури на шахматна дъска: Сузана, Барней… Не!
Като че ли пропастта е станала по-тясна. Те хвърлят оскъдното си имущество на другата страна — това са шишетата с вода. Сега трябва да скачат.
Нелсон скача пръв. След това Том, Сара…
ОСТАНАЛИТЕ: Скачай, Елзи. Хайде де!
Елзи изпада в истерия. Даниел, който иска да скача последен, я удря по лицето.
ЕЛЗИ (през сълзи): Благодаря, Даниел.
Елзи скача. И пада в пропастта.
Даниел се хвърля на земята, удря отчаяно главата си в пясъка.
ОСТАНАЛИТЕ: Даниел!
Даниел скача. Скача по-далече от всички останали.
Те бягат, оставят пропастта зад себе си, бягат, докато грохват немощни на земята. Пясъкът е хлъзгав и податлив, като че ли е изкуствен.
След няколко минути небето се покрива с плътен слой облаци. И започва да вали.
Вода!
САРА: Внимавайте, всичко ще се оправи.
Дъждът е като водна стена, която се сгромолясва върху тях и ги поваля на земята. Мъчително. Те крещят.
ДАНИЕЛ (задъхвайки се): Трябва да налеем вода!
Внезапно дъждът спира. Преди да успеят да отворят шишетата си. Песъчливата почва поглъща за секунди водата. Без да остави следа.
НЕЛСОН: Сигурно дъждът беше радиоактивен.
САРА: Ще ни открият. Някоя спасителна група.
Том започва да се смее, гърчи се от смях.
ДАНИЕЛ (през нощта, заспивайки): Психотехника — теорията и практиката за поведение на интелигентни форми на живота — форми на смъртта.
Ден четвърти
Преминават през песъчлива местност, където сякаш хиляди градинари са направили с греблата си огромен неразбираем орнамент. И по него следи от крака. Техните ли? Не. От четирикрако същество. От предната вечер Том се е зарекъл да не пророни нито дума.
ДАНИЕЛ: Докато разговаряме помежду си, знаем, че сме живи.
САРА (тихо): Умираме.
НЕЛСОН: Имам чувството, че езикът се мята в устата ми като чуждо парче месо.
ДАНИЕЛ: Нов план. Този орнамент в пясъка.
Внезапно виждат съществото, чиито следи бяха открили в пясъка. То лежи неподвижно на земята. Прилича на космат глиган или на малка мечка.
Изглежда, няма очи. Том отива към него и го оглежда. Внезапно с един скок то скача върху гърдите му. Блясък като от сърп. Том се свлича на земята в локва кръв.
ДАНИЕЛ (извън себе си от гняв): Какво сме ти направили?
Даниел се хвърля върху животното, вкопчва се в него, души го, задъхвайки се. Животното се свива. Като умопобъркан, Даниел започва да къса с нокти и зъби козината му. Козината се разкъсва — отдолу се показват машинни части. Животното в същност е автомат.