Погребват Том. Гробът му остава като неспокойно петно в пясъчната равнина.
Стигат до един разрушен град. Разделят си последните остатъци от храната. А водата, ако я изразходват пестеливо, ще стигне може би за още два дни.
Разрушените къщи изглеждат така, като че ли са били разтопени. Откриват входа на една изба. В избата — човешки скелети. Даниел ги изнася внимателно навън.
ДАНИЕЛ: Тези скелети. Ето, това е действителността. — Дали това е действителността?
Ден пети
Когато Сара и Даниел се събуждат, Нелсон е изчезнал. На пода на избата има малка бележка: „Не искам повече.“
До бележката — шишето с водата на Нелсон.
Остатъците от водата преливат в едно шише. Споглеждат се.
Чувстват как подът на избата започва да се движи под тях. Бавно като човешки орган, който започва своята дейност. Разтягане и свиване. Стомах, който се е свил около храната в него.
Сара и Даниел се втурват ужасени навън. Сара прекарва ръка през косата си и тя остава като сноп в ръката й.
ДАНИЕЛ: Сара.
САРА: Аз Сара ли съм?
ДАНИЕЛ: Аз Даниел ли съм?
Разрушеният град като че ли се е разпрострял в нощта. Достига чак до хоризонта. И когато се добират дотам, той се простира до следващия хоризонт.
САРА: Ще останем тук.
Сара взема шишето с водата и започва да излива съдържанието му на земята.
САРА: Искам тук да растат цветя.
Даниел се хвърля, върху Сара и се опитва да й вземе шишето. Като че ли силите на Сара са се удвоили. Ръката й стиска гърлото на Даниел като в метални клещи. Падат на земята.
ДАНИЕЛ: Сара, ти ще ме убиеш.
Даниел намира пипнешком един камък. Замахва и удря.
Сара е мъртва. Ръката й, която все още стиска гърлото на Даниел, е мъртва. Един предмет на гърлото на Даниел. Той внимателно се освобождава.
Даниел е сам.
Седи на земята. Заравя лице в шепите си и плаче.
ДАНИЕЛ: Човек не може да ми стори такова зло. — Човек? — Това е нечовешко.
Поглежда ръцете си — белезите — тържественото им побратимяване.
Взема ръката на Сара. Белезите! Трябваше да превържат Сара. Тук няма никакви белези!
Даниел затваря очи.
ДАНИЕЛ: Сара, и все пак не е Сара. Просто имитация от времето на онази вечер. Нелсон… Том… Елзи… Барней… Сузана — фантоми. Изкуствени същества. Не-хора. (Извън себе си от ярост.) Не, чудовища сте вие, които инсценирахте всичко това.
Мъжете и жените, които наблюдават екрана, си отдъхват. Тестът свърши. И Даниел го разгада. И разпозна чудовищното в тази измама.
Един от мъжете казва:
— Никога няма да се примиря с това, че подлагаме нашите кандидати на такова тотално внушение.
Една от жените казва:
— Той ще може да носи отговорността на бъдещата си професия само ако е опознал себе си и поведението си в изключително напрегната ситуация. И ако някога действително е оставал сам.
Мъжът пита:
— Но защо такава нечовешка инсценировка?
Жената отговаря:
— Защото само така ще се научи да се бори против безчовечността.
Мъжът отбелязва:
— Все пак мисля, че прекаляваме с обвиненията срещу себе си.
Те наблюдават на екраните как Даниел взема шишето и бавно излива водата от него. С безизразна физиономия.