Усети ръце, които грубо пребъркаха джобовете му и извадиха джиесема, портфейла и ключовете му. После пред очите му се появиха две лъснати полицейски кубинки. Помощник-шерифът клекна и Бош видя долната половина на лицето му. На ръкавите му имаше сержантски нашивки. Мъжът разгледа картата му на пенсиониран детектив и след това насочи вниманието си към него.
— Господин Бош, аз съм сержант Котила. Кой друг е в сградата?
— Както казах по телефона, имаме един убит и един ранен. Имаше и трети човек, но избяга. Спокойно може да се крие вътре, обаче не съм сигурен. Раненият скоро ще умре, ако за него не се погрижат медици. Той е полицай от Нравствения отдел в ЛАПУ, казва се Кевин Лонг.
— Добре, линейката идва. А кой е убитият?
— Доктор Шубърт, собственикът на центъра.
— А вие сте бивш служител на ЛАПУ.
— Пенсионирах се тази година. Сега съм частен детектив. Аз раних Лонг — преди да ме застреля.
Последва дълго мълчание, докато Котила смилаше тази информация. Като опитно патрулно ченге, накрая той реши, че други ще се занимават с показанията на Бош, и каза:
— Сега ще ви качим в колата, господин Бош. Детективите ще искат да разговарят с вас за всичко това.
— Бихте ли повикали детектив Сътън? — помоли го Хари. — Това тука е свързано с вчерашното двойно убийство в бижутерийния магазин на Сънсет Плаза. Сигурен съм, че той ще поеме случая.
48
Този път не го заведоха в заседателната зала на участъка в Западен Холивуд. Заключиха го в стая за разпити със сиви стени и камера на тавана. Оставиха го окован и не му върнаха джиесема, портфейла и ключовете.
Нямаше го и глока му.
Два часа по-късно дланите му бяха изтръпнали и чакането го нервираше все повече. Отлично знаеше, че следователите, независимо дали ги ръководи Дик Сътън, са на местопрестъплението и контролират събирането и документирането на веществените доказателства. Ядосваше го обаче фактът, че никой не е провел с него дори само петминутен предварителен разговор. Информацията, която беше дал на сержант Котила, спокойно можеше и да не е стигнала до следователите и още да не са обявили Дон Елис за издирване. Докато Шерифското управление го направеше, онзи вече можеше да е пресякъл мексиканската граница.
След още половин час се изправи и отиде до вратата на килията. Обърна се с гръб и натисна дръжката на бравата. Както очакваше, беше заключено. Бош гневно заблъска с пета по стоманената плоскост. Това вдигна шум, който трябваше да предизвика някаква реакция — ако не на някого навън, поне на онези, които следяха камерите.
Хари вдигна глава, сигурен, че го наблюдават.
— Ей! — извика той. — Искам да говоря. Пратете някой да разговаря с мене! Веднага!
Изтекоха още двайсет минути. Бош обмисляше дали да не започне да троши мебелите. Старата издраскана маса явно беше издържала много удари. Столовете обаче бяха друго нещо. Изглеждаха по-нови и краката им бяха достатъчно тънки, за да ги разбие с ритници.
Той отново погледна нагоре към камерата.
— Знам, че ме чувате! Веднага пратете някой! Имам важна информация. Дик Сътън, Ласло Корнел или самия шериф Мартин. Не ми пука, убиецът се измъква!
Изчака малко и тъкмо се канеше пак да започне да буйства, когато чу да отключват вратата. Тя се отвори и влезе Дик Сътън. Държеше се така, като че ли няма представа какво е преживял Бош през последните три часа.
— Извинявай, че те оставихме тука, Хари — започна той. — Работих на местопрестъплението и чак сега се връщам да разговарям с тебе и да видя какво е положението.
— Е, ти току-що спести на участъка разходите за нови мебели, понеже мислех да изпотроша всичко — осведоми го Бош. — Не си усещам ръцете, Дик.
— Господи, не е трябвало да го правят. Завърти се да ти сваля белезниците.
Хари се обърна с гръб към него и скоро изпита облекчение от възстановеното кръвообращение.
— Седни — каза Сътън. — И да си поговорим.
Бош разтриваше дланите си, за да се избави от бодящите го иглички. Изтика стола с крак и седна.
— Защо вратата беше заключена, Дик?
— Предпазна мярка. Първо трябваше да видим какво е положението.
— И?
— Ситуацията на местопрестъплението е сложна. Казал си на сержанта там, че е имало четвърти човек, който е избягал.
— Точно така. Дон Елис. Той е партньор на Лонг, обаче собственоръчно го бутна в пропастта.
— Тоест?
— Използва го като щит, когато започна престрелката. После го заряза. Като стана дума за Лонг, той жив ли е?
— Да, жив е. „Сидърс“ е само на няколко преки. Късмет. Моят партньор в момента е там, надява се да го пуснат да поговори с него и да чуе версията му.