Бош поклати глава.
— Аз приключих.
— Сериозно? — учуди се тя. — И какво ще правиш?
Хари сви рамене и се замисли за миг. После извърна очи от разиграващия се цирк и я погледна.
— Имам един стар „Харли Дейвидсън“, модел хиляда деветстотин и петдесета. Чака да му монтирам карбуратора. Всъщност чака да му сменя адски много неща. Това ще правя. Същият е като оня, дето кара Лий Марвин в „Дивият“. Гледала ли си го?
— Надали.
— Караш ли мотор, Менденхол?
Сега беше неин ред да откъсне поглед от навалицата и да се обърне към него.
— Отдавна не съм карала.
— И аз. Дай ми две седмици и ще ти се обадя. Ще се повозим.
— С удоволствие.
Бош кимна и тръгна към дъщеря си. Беше време да се прибират у дома.
Благодарност
По време на проучването, написването и редактирането на този роман авторът разчиташе на помощта на много прекрасни хора. Благодаря на истинските детективи Тим Марсия, Рик Джаксън, Мици Робъртс и Дейвид Лемкин за техните усилия да направим Хари Бош и неговия свят колкото може по-реалистичен. Сред другите читатели, чиято помощ беше също толкова важна, са Даниъл Дейли, Роджър Милс, Хенрик Бастин, Джон Хотън, Терил Лий Ланкфорд, Джейн Дейвис, Хедър Ризо и Линда Конъли. Признателен съм и на Денис Войчеховски — Сиско за проучванията, които направи (пази си ключа за вкъщи!). Тримата ми превъзходни редактори някак си успяха да се ориентират в цялата каша. Дължа им огромна благодарност: Ася Мучник, Бил Маси и Памела Маршал.
Много благодаря на всички!