— Изработих го хитро, Хари — продължи Сото. — Отбих се при неговото бюро да си побъбрим и естествено, журналът на убийството беше там. Попитах го с какво се занимава и той ми изпя всичко. Полюбопитствах и какво му е толкова специалното, че да го разпределят в „Специални убийства“, и той ми обясни, че им дали случая, понеже сутринта, когато открили трупа, всички в Западното бюро имали тренировъчен ден.
Бош кимна. Звучеше логично. През последните години броят на убийствата в града спадаше толкова драстично, че бяха започнали да обединяват много от звената в сектора. В Холивуд вече нямаше отдел „Убийства“ и малкото престъпления, които се извършваха в този район, сега се поемаха от детективи в Западното бюро. Затова и имаше по-голяма вероятност случаите да бъдат разпределени в СГУ заради претоварване. Успокоен, че убийството на Синди не е привлякло излишно внимание в Управлението, Бош мина на същественото: какво е разбрала Сото.
— Та значи си го попитала за случая.
— Да, попитах го, и нали го знаеш Али, много е сладкодумен. Всичко ми разказа. Жертвата е травестит, който обикновено работел в стая в „Хейвън Хаус“ близо до Гауър Стрийт. Холивудската нравствена полиция имала огромен архив за него.
— Каза ли ти в коя стая?
— Не, обаче видях снимките. Шеста стая на долния етаж.
— Каква е следствената им теория?
— Според Али просто е станал жертва на малшанс и го е очистил някой негов клиент. Нямат заподозрени, но се съмняват, че може да е сериен убиец.
— Каза ли ти защо смятат така?
— Да. Защото преди петнайсет месеца на същата уличка била захвърлена друга убита проститутка.
— Доколко си приличат двата случая?
— Не съм го питала.
— Попита ли го за причината за смъртта?
— Нямаше нужда. Той ми показа снимките. Удушили са го с жица изотзад. Тънка линия на гърлото. Впила се е в кожата му. Али спомена, че когато проверили в стаята му, на пода имало рамкирана снимка на Мерилин Монро. Била опряна на стената. На самата стена бил забит пирон, обаче жицата за окачване на снимката я нямало и според тях жертвата е удушена с нея.
— Там ли е бил убит? В стаята?
— Така предполагат. Али каза, че в стаята нямало следи от борба, но липсващата жица насочвала към такова заключение, нали разбираш? Той смята, че клиентът се е срещнал там с жертвата, нещо се е объркало и Алън е бил убит. Трупът бил качен на кола, закаран на уличката и захвърлен зад сервиза. Заради другия случай четиринайсет месеца преди този в Психологическия отдел направили профил, според който убиецът сигурно има жена и деца и някак си е обвинявал жертвата, задето е прекрачил границата и върши такива неща. Та след като е убил Алън и е захвърлил трупа му, той се е върнал към нормалния си живот в Долината или някъде другаде. Чист психопат.
Бош не я поправи, но смяташе, че нито в психологическия профил, нито в обобщението на престъплението има достатъчно доказателства, за да обявят извършителя за психопат. Прибързано заключение на млад детектив. Въз основа на известните му факти обаче убийството не изглеждаше предварително планирано. Убиецът не беше носил оръжие. Вероятната връзка с предишно престъпление беше единственото указание за психопатия.
— Свързали ли са официално двете убийства? — попита той.
— Засега не — отвърна Сото. — Първият случай още се разследва от Западното бюро. Али каза, че спорели кой да поеме обединеното разследване, но някои елементи в престъпленията се различавали.
Не беше нещо необичайно участъковите детективи да не искат да предадат следствието на големите клечки от Дирекцията. Полицаите, които разследваха убийства, не бяха от плашливите. Бяха самоуверени следователи и смятаха, че стига да разполагат с достатъчно време и подкрепа, могат да разкрият всяко престъпление.
— Али каза ли дали имат ДНК от трупа?
— Не, не от самия труп. Жертвата е практикувала безопасен секс. Видях снимки от стаята — човекът е имал цял контейнер с презервативи. Като контейнерите с бонбони в чакалните на болниците. Обаче претърсили стаята и открили каквото може да се очаква от такава стая, цял тон косми и влакна. Само че те не довели до нищо.
Хари за миг се замисли какво още да я попита. Струваше му се, че пропуска нещо, може би да доизясни някое от сведенията, които му беше дала. Не успя да се сети и реши да остави нещата така. Достатъчно му бе помогнала.
— Благодаря, Лусия — каза той накрая. — Длъжник съм ти.
— Няма за какво — отвърна бившата му партньорка. — Ще ти свърши ли работа?
Бош кимна, въпреки че тя не можеше да го види.