— Иска да дойде да си поговорим ли? — попита Инохос. — Ей сега ще си отворя графика.
— Не, тя всъщност няма нужда да разговаряте — спря я Бош. — През септември постъпва в „Чапман“.
— Добър университет. Какво ще следва?
— Психология. Иска да стане като тебе, да прави психопрофили.
— Е, това е само част от работата ми, но признавам, че съм поласкана.
До този момент Бош не я беше излъгал. Донякъде можеше да защити и онова, за което щеше да я помоли. Щеше да направи каквото се готвеше да й каже стига Инохос да се съгласеше.
— Та си мисля, виж, повечето неща, които Мади знае по въпроса, са от телевизията и книгите, обаче никога не е чела профил на истински случай. Затова ти се обаждам. Да те питам дали ще ми дадеш да й покажа няколко профила на нови случаи. Нали разбираш, смени имената, ако искаш, редактирай там още каквото трябва. Просто искам тя наистина да види такива неща, за да получи по-добра представа за професията.
Инохос не отговори веднага.
— Е, сигурно ще намеря нещо — отвърна накрая. — Но сигурен ли си, че Мади е готова за това, Хари? Както ти е известно, тези профили са много подробни, в тях се описват и най-ужасните подробности от престъпленията. Особено при сексуалните посегателства. Не са излишно описателни, обаче подробностите са важни.
— Наясно съм — каза Бош. — Просто се опасявам, че тя може би не разбира точно за какво става дума. Изгледа на един дъх шестнайсет сезона на „Закон и ред: Специални разследвания“ и други подобни сериали и сега иска да прави психопрофили. Трябва сериозно да прочете няколко такива неща, за да не си мисли, че е като по телевизията.
Зачака.
— Ще видя какво ще й подбера — рече Инохос. — Дай ми време до довечера. Напоследък анализаторите нямат чак толкова много работа, но тази година вече имахме няколко случая. А мога да потърся и в архива. Може би ще е по-добре да използваме приключени разследвания.
Това не го устройваше.
— Както решиш. Но ми се струва, че колкото са по-пресни случаите, толкова по-добре. Нали разбираш, така ще види как се правят нещата в момента. Обаче го оставям на тебе и тя ще е благодарна каквото и да й намеря. Ще гледам да ти се обади и да ти каже какво мисли.
— Надявам се това да й помогне да затвърди избора си на професия — отбеляза Инохос.
— Да ти позвъня ли по-късно?
— Разбира се, Хари.
17
Бош спря до тротоара на Орландо Авеню. Закъсняваше. Имаше среща с агентката на недвижими имоти, която продаваше къщата на Лекси Паркс, но не видя кола в отбивката, нито пък някой чакаше на входната врата. Помисли си дали не си е тръгнала, след като не е пристигнал навреме.
Слезе от джипа и набра номера под името на агентката на табелата „ПРОДАВА СЕ“. Тя отговори веднага.
— Тейлър Мичъл.
— Госпожо Мичъл? Обажда се Хари Бош. При къщата на Орландо съм и май съм ви изпуснал. Извинявам се, че закъснях, забавих се заради…
Всъщност нямаше основателна причина и не се беше сетил да измисли такава, затова прибягна до изпитаното старо оправдание.
— … задръстванията.
— Не се безпокойте — бодро отвърна тя. — И не сте ме изпуснали. Чакам ви вътре.
Бош пресече улицата към къщата.
— А, добре. И аз съм тук, но не видях кола, не ви видях и вас, затова реших, че съм ви изпуснал.
— Живея в квартала и дойдох пеш. Ще ви посрещна на входа.
— Идвам.
Той затвори и мина през сводестия проход във високия жив плет, който ограждаше къщата. Докато изкачваше трите стъпала, вратата се отвори. На входа стоеше привлекателна млада жена с червеникаворуса коса и искрена усмивка. Подаде му ръка и го покани да влезе.
— Благодаря, че се съгласихте да ми покажете къщата толкова бързо.
— Няма проблем. Както казах, живея на две крачки. Най-често работя вкъщи и с такива имоти е лесно, винаги мога да дойда.
Бош се завъртя и огледа каквото се виждаше от входа.
— Елате да ви разведа из къщата — предложи Мичъл.
Започнаха от дневната. Макар да имаше мебели, веднага си личеше, че тук не живее никой. Нямаше ги признаците на ежедневно обитаване. На полицата над камината нямаше снимки, на хладилника не висеше закачен с магнит списък на покупки. Бош се зачуди дали съпругът на Лекси Паркс, Винсънт Харик, се е изнесъл.
Мичъл го поведе по коридора към спалните. Първо влязоха в стаята, която бяха използвали за кабинет. Бош се престори, че го интересува складовото пространство, и отвори сгъваемата врата на килера. Изглеждаше точно като на снимките от местопрестъплението. И най-важно, кафявата кожена кутийка все още беше на най-горната лавица. Хари остави килера отворен, в случай че му се удаде да се откъсне от Мичъл и да провери съдържанието му.