— Ясно — каза Мичъл. — Аз ще ида за листовката.
Тя продължи по коридора, а Бош влезе в кабинета. Бързо отиде при отворения килер и взе кутийката. Щеше да прилича на крадец, ако агентката се върнеше и го завареше с нея в ръце. Опита се да я отвори бързо, но фината и изработка го затрудни. Накрая установи, че предната страна се издърпва като чекмедже.
Чу гласа на Мичъл от кухнята тя разговаряше с някого. В първия момент Бош си помисли, че приказва по телефона, но после и отговори приглушен мъжки бас. Значи в къщата имаше още някой освен тях.
Отвори кутийката и видя, че вътре няма часовник, а само кафява кадифена възглавничка, върху която да бъде оставен часовникът, ако не се носи. Освен това имаше упътване за употреба и малко квадратно пликче с ръкописен надпис:
ФАКТУРА. НЕ ГЛЕДАЙ (ОСВЕН АКО НЕ ГО ВРЪЩАШ.):)
Бош пъхна кутийката под мишница, отвори плика, извади фактурата и я разгъна. Произведеният от „Адемар Пиге“ часовник „Роял Оук Офшор“ беше купен за 6322 долара през декември 2014-та от бижутерския магазин „Нелсън Грант & Сънс“ на Сънсет Булевард. Като купувач бе посочен Винсънт Харик.
Бош реши, че Харик го е купил на жена си за Коледа. За миг се зачуди как един помощник-шериф може да си позволи толкова скъп подарък, ала въпросът не съдържаше елементи на подозрение. Какво ли не правят хората от любов — парите оставаха на заден план.
Бързо пъхна фактурата в плика и го прибра в кутийката. Затвори я, натисна предната страна навътре и изместеният въздух излезе с тихо свистене. Бош остави кутийката на лавицата и се отдръпна от килера. Когато влезе с листовката в ръка, Мичъл го завари в средата на стаята.
— Тук пише, че и двете по-малки спални са четири на три и половина метра — каза тя. — Тази стая сигурно изглежда по-тясна заради етажерката.
Бош погледна книжните лавици зад бюрото и кимна.
— А, ясно. Най-вероятно е така.
Агентката му подаде листовката и той се вторачи в нея със заинтригуван вид.
— Искате ли да ви покажа барбекюто? — предложи Мичъл.
— Да, с удоволствие. Обаче тук май има някой, нали? Чух ви да разговаряте.
— Собственикът. Смятал, че вече сме приключили. Казах му, че сме се забавили.
— О, мога веднага да си тръгна.
— Не, няма проблем. Той не възразява. Елате да излезем на верандата.
Бош я последва до плъзгащата се врата на кухнята. По пътя не срещнаха Харик.
Верандата беше с дъсчен под, решетъчен навес с асма и вградено барбекю. Изглеждаше добре поддържана, но явно отдавна не се използваше. Дворът бе малък, ала закътан и също опасан с жив плет, който осигуряваше пълно уединение на къщата.
— Сигурно ще има достатъчно място за джакузи, ако ви интересува — каза Мичъл.
— Да, обаче не виждам как ще го вкарат — каза Хари. — Освен ако не изкоренят живия плет.
— Ще го спуснат с кран. Винаги правят така.
Бош чу стъклената врата зад тях да се отваря.
— Тейлър? — разнесе се мъжки глас. — Може ли да поговорим за малко?
— Разбира се — отвърна Мичъл.
Бош се обърна и видя Винсънт Харик на отворената врата на верандата. Двамата си кимнаха.
— Извинявайте. Няма да я задържа за дълго — каза Харик.
— Няма проблем.
Мичъл влезе в къщата и помощник-шерифът затвори вратата, за да не може Бош да чува разговора им. По челото на Хари избиваха капки пот — чудеше се дали не е оставил кутийката от часовника на грешно място. Или пък го бяха видели?
Преди безпокойството му да прерасне в тревога, плъзгащата се врата се отвори и Мичъл излезе и попита:
— Е, какво ще кажете?
Бош кимна.
— Къщата е хубава. Много хубава. Ще трябва да си помисля и да го обсъдя с дъщерите си.
Докато говореше, погледна през стъклото в кухнята, но не видя Харик.
— Ще ви се обадя утре — прибави той.
— Спокойно можете да ме повикате, ако искат лично да видят имота — каза Мичъл с усмивка. — Аз съм на съседната пряка и мога да го организирам бързо.
— Чудесно.
Бош тръгна към вратата. Все още носеше листовката. Сгъна я надлъжно и я пъхна във вътрешния джоб на якето си. Преди да влезе, се поколеба.
— Дали просто да не заобиколя, за да не смущавам собственика?
— А, той излезе — успокои го агентката. — Когато го предупредих, че още не сме приключили, каза, че щял да отиде да купи нещо от „Гелсънс“.
И отвори плъзгащата се врата. Бош влезе и тръгна към изхода. Там отново благодари на Мичъл и си тръгна.
Когато мина през прохода в живия плет и се озова на тротоара, видя, че на предния капак на неговото „Чероки“ оттатък улицата се е облегнал Харик. Чакаше го със скръстени на гърдите ръце.