Гробищата във всеки град в страната привличаха определена категория странни хора. Това още повече важеше за Холивуд, защото имаше гробове, на които бяха написани прочути имена. Което означаваше мерки за безопасност. Означаваше и камери. Жената, самоубила се върху саркофага на Тайрън Пауър, го беше направила под една от камерите. Но тъй като никой не я наблюдавал, тя бе умряла от загуба на кръв.
Когато трафикът за момент секна, Бош излезе от паркинга и зави наляво към „Холивуд завинаги“. Около гробището се издигаше два и половина метрова каменна стена, прекъсвана само от входните и изходните алеи. На влизане Бош забеляза, че по стените са монтирани камери, насочени към автомобилните алеи. Не можеше да определи дали следят и какво се случва на половин пряка нататък по Санта Моника Булевард, ала видя, че са разположени на явни места и освен главната си функция играят и възпираща роля. Тези камери го интересуваха, но го интересуваха и другите, които никой не можеше да види.
Непосредствено зад входа имаше паркинг и комплекс, който се състоеше от офис, параклис и магазин за ковчези и надгробни паметници. Нататък започваше самото гробище, разделено на части от автоалеи и по-малки зони за паркиране. Над задната стена се издигаха гигантските сцени и водонапорната кула на „Парамаунт“. На кулата също имаше камери.
Из гробището бяха паркирани доста коли и между гробовете се движеха хора. Явно беше натоварен ден. Хари видя пъстър туристически бус без покрив, който бавно минаваше край един от по-големите паметници. Заети бяха и шестте реда седалки зад шофьора. Той свали прозореца и чу усиления глас на екскурзовода, който се носеше над редиците гробове.
— Мики Руни е последната холивудска звезда, присъединила се към другите в „Холивуд завинаги“…
Бош вдигна прозореца и слезе от джипа. По пътя към офиса позвъни на Холър и му каза къде ще го чака.
Началникът на охраната в „Холивуд завинаги“ Оскар Гаскън се оказа също бивш полицай от ЛАПУ. Но се беше пенсионирал толкова отдавна, че нямаше смисъл да си разменят имена на колеги, за да видят кой кого познава. Хари се зарадва, че среща друго ченге — надяваше се това да му е от полза. Премина направо на въпроса.
— Работя по един случай, опитвам се да установя алибито на човек, обвинен в извършване на престъпление.
— Какво, тук ли?
— Не, малко по-нататък, в „Хейвън Хаус“.
— А, в оня коптор! Крайно време е вече да го съборят.
— Напълно съм съгласен.
— И каква е връзката с „Холивуд завинаги“?
Седяха от двете страни на масичката в малкия кабинет на Гаскън, която минаваше за бюро. Отгоре й имаше брошури със снимки на надгробни камъни и статуи и Бош остана с впечатлението, че бившият му колега не е само шеф на охраната. Явно се занимаваше и с продажби.
— Ами, всъщност няма връзка, обаче се сетих за вашите камери — обясни Бош. — Интересува ме дали някоя от тях не е насочена към „Хейвън Хаус“.
Гаскън подсвирна, като че ли Хари е поискал да му свали луната и звездите от небето. После попита:
— За коя дата става дума?
— Девети февруари. Пазите ли толкова стари записи?
Началникът на охраната кимна и посочи престарелия компютър на друга масичка отстрани на стола му.
— Да, всичко се архивира. Застрахователната компания ни кара да пазим файловете цяла година. Ама не знам. Това е на цяла пряка оттук. Надали нещо ще е на фокус на такова разстояние.
Млъкна и зачака. Бош знаеше причината. Вдигна една от брошурите и я погледна.
— И паметници ли продаваш?
— Да, освен другото.
— Каква комисиона взимаш?
— Зависи от паметника. От статуята на Джони Рамон изкарах хилядарка, понеже трябваше специално да се проектира и изработи.
Бош остави брошурата на масата.
— Виж какво, моят шеф ще пристигне след малко. И ще купи паметник от тебе, ако на записите има нещо, което ни върши работа.
Двамата впериха погледи един в друг. Перспективата за печалба явно заинтригува Гаскън.