— Имаш ли достъп до камерата на водонапорната кула на „Парамаунт“? — попита Хари. — Струва ми се, че е насочена насам.
— Да, наша е — потвърди началникът на охраната. — Дава ни цялостен изглед към гробището. Имаме договор за общо ползване с тях. И те имат достъп.
Бош кимна.
— Е, какво ще кажеш да изгледаме записа?
— Естествено, защо не — с готовност се съгласи Гаскън. — Не съм особено зает. Тъй де, тук е пълно мъртвило.
Хари не коментира.
— Загря ли? — Бившият му колега го погледна настойчиво.
Бош кимна пак. Гаскън със сигурност пускаше този лаф при всяка възможност.
— Да, загрях.
Шефът на охраната се завъртя към компютъра и се захвана за работа.
— Ти знаеше ли, че в „Хейвън Хаус“ през март е било извършено убийство? — нехайно го заговори Хари, докато той въвеждаше команди.
— Може да е било извършено убийство — поправи го Гаскън. — Полицаите, които идваха тука, казаха, че не знаели къде се е случило, но че убитият бил живял там. Казаха и че бил драг кралица.
С тази жаргонна дума в ЛАПУ наричаха цялата категория, от травестити до трансполови, и дори по-рано често я бяха използвали в рапортите — нещо, което днес щеше да предизвика протести. Бош си спомни, че в официалните полицейски доклади често бяха съкращавали термина като ДК, и се зачуди дали Дей’Куан го знае и дали прякорът му всъщност не произлиза оттам.
— Значи и те са идвали да гледат видеофайловете, така ли? — попита той.
— Да, идваха отвърна Гаскън. — Обаче както ще се убедиш и ти, онова място не се вижда добре на нашите записи.
Бош чакаше Холър на паркинга. Искаше да разговаря с него преди да влязат при Гаскън и пак да пуснат записа.
Когато линкълнът най-после пристигна, Хари видя, че адвокатът се вози на задната седалка. Слезе с куфарчето си.
— Имаш си шофьор — отбеляза Бош.
— Наложи се — поясни Мики. — Временно ми отнеха шофьорската книжка заради номера, дето ми го спретнаха ченгетата. Защо ми определяш среща на гробище?
Хари посочи задната стена на „Холивуд завинаги“. Високо зад нея се издигаше водонапорната кула на „Парамаунт Студиос“.
— Заради камерите. Сключили са договор за общо ползване с „Парамаунт“. Ти пазиш моя гръб, аз пазя твоя. На оная кула има камера. Хваща цялото гробище и околностите му.
Тръгнаха към офиса.
— Ще трябва да купиш надгробен камък — каза Бош.
Холър се закова на място.
— Какво?!
— За да ни съдейства. Аз съм вече пенсионер, знаеш. Той припечелва допълнително, като продава надгробни камъни, та му обещах, ако ни съдейства, да купиш един.
— Първо, за какво ми е надгробен камък?! Чие име ще сложа на него? И второ, по-важно, не можем да плащаме на потенциални свидетели. Нали разбираш как ще изглежда това в съда?
— Самият той не е от значение. Важен е записът му.
— Но може да ми потрябва, за да го представи на процеса. Да удостовери автентичността му. Разбираш ли? И не искам прокурорът да го попита колко сме му платили. Ще изглежда зле пред съдебните заседатели.
— Виж, щом не щеш надгробен камък, недей купува, обаче трябва да компенсираме човека, за да ни съдейства. Той разполага с нещо важно. Нещо, което променя нещата.
След пет минути Бош и Холър се бяха изправили зад седналия Гаскън, който беше върнал отначало записа от камерата на водонапорната кула на „Парамаунт“.
Екранът показваше цялото гробище. Панорамният образ обхващаше и Санта Моника Булевард. В горния ляв ъгъл беше отбивката към мотел „Хейвън Хаус“. Самият мотел и задният му паркинг не се виждаха, но пък се виждаше входящият и изходящ автомобилен поток. Най-отдолу имаше лента с часа и датата: 21.44. 9/2/2015.
— Добре, какво гледаме в момента? — попита Холър.
Бош му обясни подробностите.
— Това е Санта Моника Булевард, а тук е отбивката към „Хейвън Хаус“ където ДК твърди, че бил в нощта на девети.
— Ясно.
— „Хейвън Хаус“ се намира във вътрешен парцел и това е единственият входно-изходен пункт. Влизаш, минаваш през офиса и паркингът е отзад до стаите. Пълно уединение.
— Разбирам.
— Добре, а сега гледай този ван. Давай, Оскар.
Гаскън пусна записа. Бош се пресегна през рамото му и посочи белия ван, който се движеше на запад по Санта Моника и минаваше пред гробището. Хари продължи да обяснява.
— Според рапортите, които ми даде ти, следователите от Шерифското управление претърсили принадлежащия на Фостър форд „Иконолайн“, но не открили веществени доказателства по случая. Това на екрана е бял форд „Иконолайн“. Познавам го по фаровете. Засега не знам годината на производство, ама не е първа младост. Завива към „Хейвън Хаус“ в двайсет и един и четирийсет и пет. На девети февруари.