— Добре, това е чудесно.
— Превърти го напред, Оскар.
Гаскън пусна записа на бързи обороти. Пред очите им трафикът по Санта Моника изведнъж се ускори и минутите полетяха като секунди. Накрая шефът на охраната го спря на 23.40.
— Гледай сега, — предупреди Хари.
В 23.43 ванът отново влезе в кадър. Изчака на изхода на мотела, зави наляво и продължи на изток по булеварда по същия път, по който беше пристигнал.
— Ако е идвал от ателието си, твоят клиент е минал по шосе сто и десет и после по сто и едно, за да излезе на Санта Моника — каза Бош. — Пътувал е на запад към мотела и после на изток по обратния път.
— В Шерифското управление имат ли този запис? — попита Холър.
— Още не.
— Трябва да се уверим, че ванът е на Фостър.
— Оскар, би ли направил копие на файла? Мики, ще трябва да потърсиш някой да оправи качеството на образа.
— Имам такъв човек.
— Ами аз? — без да откъсва очи от екрана, попита Оскар.
— Виж, Оскар — отвърна Холър. — Господин Бош е прибързал. Аз не искам да купувам надгробен камък. Не ми трябва. Обаче на ключодържателя ми има флашка и ако качиш записа на нея, ще ти платя за услугата. И то щедро.
Бош кимна. Така щеше да е най-добре.
— Бива, съгласен съм — ухили се Гаскън.
Адвокатът погледна Хари и бръкна в джоба си за ключовете.
— Ще изчакам навън, докато вие се договаряте — каза Бош.
19
Бош стоеше до гроба на Мел Бланк, озвучаващ актьор в хиляди анимационни филми. На плочата пишеше: „Това е всичко, приятели!“
Холър се приближи и той се обърна.
— Добър материал — отбеляза адвокатът.
— Колко му даде? — попита Хари.
— Двеста. Направо без пари, стига и клиентът да ми плащаше.
— Може би трябваше да му предложиш картина.
— Гаскън няма вид на почитател на изкуството.
Тръгнаха из гробището без конкретна посока.
— Според рапорта за аутопсията смъртта е настъпила между десет и полунощ — каза Холър. — Прокурорът ще настоява, че часовият интервал малко се разминава и Фостър пак е имал време да го извърши.
— Но съдебните заседатели ще видят, че това твърдение е пресилено — отвърна Бош. — Пък и ако два часа се е въргалял с проститутката, какъв му е мотивът да се метне на вана и да се втурне към Западен Холивуд, за да изнасили и убие Лекси Паркс? Отгоре на всичко той се движи в обратната посока, а не към Западен Холивуд.
— Знам, знам. Просто изброявам всички аргументи, които може да изтъкне прокурорът. На записа пристигат и заминават много коли. Той ще каже, че Фостър може да се е качил на друга кола и да е отишъл да свърши работата.
Хари не отговори. Беше си мислил, че записът е изключително важна находка. Сега радостта му започваше да се изпарява.
— Просто искам да кажа, че трябва да сме готови за всичко — прибави Холър. — Все пак е добре, че разполагаме с този запис.
Бош кимна, после попита:
— Колко време ще му трябва на твоя човек да го оправи?
— Нямам представа, но ще се заема веднага.
— Хубаво.
Известно време крачиха в мълчание. Бош четеше имената на паметниците, без всъщност да им обръща внимание.
— Е, какво мислиш? — попита Холър.
— Мисля за много неща. Има много възможности, много вероятни сценарии. Трябва да се запозная с материалите за убийството на Джеймс Алън.
— Събрали са веществени доказателства от стаята — каза Мики. — Косми и влакна, пръстови отпечатъци. Някои от тях може да свързват Дей’Куан с мотела.
— Именно. И с вана от записа може да се направи връзка с датата — девети февруари.
— Отлично. Тъкмо затова се обърнах към тебе, Хари.
— Струва ми се, че си се обърнал към мене, защото си знаел, че ще работя безплатно.
— Глупости. Ще си получиш възнаграждението. Ти си почитател на изкуството.
— Да бе, да. И твоят следовател накрая щеше да стигне до същото.
— Възможно е.
— Е, как ще процедираме? Ако отидеш в съда и поискаш достъп до резултатите от анализите на криминалистите по разследването на убийството на Алън, ще си свалиш картите пред прокуратурата. Това устройва ли те?
— Никога не ме устройва да разкрия каквото и да е на прокуратурата. Дай първо да видим какво ще направи моят човек с вана от записа, преди да направим следващата стъпка и да свалим картите.
Бош кимна.
— Ти решаваш. И без това мисля, че няма почти никаква вероятност, особено за пръстови отпечатъци. Ако Алън е бил убит в онази стая, убиецът може да ги е избърсал. Даже е почти сигурно, че го е направил. Ако бяха открили отпечатъци на Фостър, щяха да отидат при него в затвора и да го питат какво знае за Алън.