— А може първо да са се консултирали с Шерифството и да са решили да не се намесват. Няма как да го е убил ДК, понеже вече е бил арестуван.
— Говориш като истински адвокат. Вечно търсиш някакви съзаклятия.
— Може да ти е от полза да разсъждаваш така.
— Може.
Това като че ли сложи край на разговора, но те продължиха да се разхождат. Минаха покрай гроб със статуя на коленичил ангел, чиито криле бяха счупени. Явно го бяха събаряли — вандали или земетресение.
Накрая Бош наруши мълчанието.
— Засега може да се опитаме да се доберем до дневника на убийството на Алън по заобиколен начин и да не вдигаме много шум.
— Добре. Действай предпазливо.
— Мисля, че трябва да направиш още нещо.
— Какво?
— Свържи се с фирмата, която ти прави ДНК анализа. Виж дали могат да проверят пробата за следи от презерватив.
— Не те разбирам.
— Ако анализът е направен както трябва и твоята лаборатория потвърди резултатите на Шерифството, ще се наложи да обясниш как ДНК материалът на Фостър се е озовал на местопрестъплението, нали така? Трябва да изобличиш инсценировката. Ако клиентът ти е невинен, как са взели и пренесли неговия ДНК материал?
Холър спря и се замисли. После измърмори:
— Мамка му! Това ми харесва. Може да ми свърши страхотна работа в съда, Бош. Адски ми харесва.
— Е, още не бързай с харесването. Липсват разни неща. Много неща. Обаче работя по въпроса.
— В лабораторията на Шерифството не проверяват ли за следи от презерватив?
— Не. Лабораториите на ЛАПУ и Шерифското управление са в една и съща сграда. Със сигурност знам, че и в двете не се прави такъв анализ. Прекалено е скъп. Става само по заявка, и то във външна лаборатория. Само веднъж съм имал случай, когато се наложи да проверим за следи от презерватив, и тогава пратиха пробата в една лаборатория в Сан Диего при най-добрия специалист в тази област, Блакледж. Но чух, че се бил пенсионирал.
— Много хора се пенсионират от публичния сектор и се прехвърлят в частния.
— Може и той да е направил така.
Холър кимна. Надушваше дирята и щеше да тръгне по нея.
— Какво ще правиш сега? — попита той. — Ще отидеш да провериш уличката, където е бил захвърлен трупът на Алън ли?
Хари поклати глава. Забеляза, че след тях върви един паун.
— Първо трябва да видя снимките от местопрестъплението. Няма смисъл да ходя там, без да знам разположението на всичко. Но не се бой, няма да стоя без работа. Имам да върша още много по Паркс.
Бош си спомни празната кутийка от часовник. Обяснението на Харик го смущаваше. Ако часовникът е бил счупен и е на ремонт, защо празната кутийка още беше в къщата?
— Не се боя — отвърна адвокатът и сведе очи към надгробната плоча, до която бяха спрели. — Я виж. Карл Суицър. Люцерната от „Нашата тайфа“. Като малък гледах повторенията.
— И аз.
Холър посочи датите с носа на лъснатата си до блясък обувка.
— Умрял е млад. На трийсет и една.
— Застреляли го по време на сбиване заради едно куче в Долината.
Мики го погледна.
— Майтапиш се, нали?
— Не, казвам ти самата истина. И на убиеца не било повдигнато обвинение — решили, че е при самозащита.
— Не, имах предвид, откъде знаеш, по дяволите?
— Има го в журналите за убийствата, които се съхраняват в Дирекция на полицията. Често ги четях, докато чаках да ми възложат поредното разследване.
— Искаш да кажеш, че просто си чел журналите за убийствата и си запомнил подробностите за убийство, извършено през хиляда деветстотин петдесет и девета, така ли?
— Не помня всички, само някои. Няма как да го забравиш, та това е Люцерната!
— Божичко, Бош, ти май наистина никога няма да се пенсионираш.
— Е, ще видим.
Обърнаха се и тръгнаха към колите си.
20
Елис и Лонг бяха паркирали от северната страна на Санта Моника Булевард и наблюдаваха гробището. Лонг пишеше есемес на някого, но Елис беше нащрек. Държеше в скута си бинокъл и час по час го вдигаше пред очите си, за да погледне Бош и Холър.
Вниманието му привличаше главно Бош. Бяха го проверили и знаеха, че е бил жива легенда в Управлението. А я го виж сега! Разследваше случаи за онова жалко адвокатче. Някогашната лоялност вече я нямаше. Критериите за добро и зло се бяха размили.
— Според тебе какво правят? — без да вдига поглед от дисплея на джиесема, попита Лонг.
— Приказват си за онова, дето са го открили в офиса — отвърна Елис.