Выбрать главу

Холър си седна. Райт повече не взе думата. Беше изложил тезата си и нямаше какво да прибави.

Съдия Йерид отново се наведе напред и се прокашля директно в микрофона — звукът изкънтя като гръм в съдебната зала. Хенеган сепнато се поизправи — наистина беше спал по време на изслушването, от което зависеше свободата му.

— Извинявам се — каза Йерид, след като екотът заглъхна. — След като изслуша свидетелските показания и изложенията, съдът удовлетворява искането на защитата. Веществените доказателства, открити в багажника на…

— Ваша чест! — извика Райт и скочи от мястото си. — Разяснение.

И разпери широко ръце, сякаш изненадан от решението, въпреки че нямаше как да не е знаел какво ще последва.

— Ваша чест, без веществените доказателства от багажника на колата обвинението се обезсмисля. — Искате да кажете, че зачерквате наркотика и парите, така ли?

— Точно това искам да кажа, господин Райт. Не е имало достатъчно основание за спирането на колата. Както подчерта господин Холър, всичко, което произтича от него, е незаконно.

Прокурорът насочи показалец към Хенеган.

— Ваша чест, този човек е наркопласьор. Той е един от виновниците за чумата, измъчваща нашия град, нашето общество. А вие го пускате да…

— Господин Райт! — изръмжа в микрофона съдията. — Недейте да обвинявате съда за недостатъците на обвинението.

— Прокуратурата ще обжалва решението в рамките на едно денонощие.

— Това е нейно право. Ще ми е извънредно любопитно да видя как ще заобиколите Четвъртата поправка.

Райт сведе глава. Холър използва момента да се изправи и да сипе сол в раните на прокурора.

— Ваша чест, бих желал да внеса искане за сваляне на обвиненията срещу моя клиент. В тяхна подкрепа вече няма никакви доказателства.

Йерид кимна. Очакваше го. Реши все пак да прояви известна милост към прокурора.

— Ще го имам предвид, господин Холър, и ще видя дали прокуратурата наистина ще обжалва решението. Нещо друго?

— Не, ваша чест — отвърна Райт.

— Да, ваша чест — каза адвокатът. — На клиента ми е определена гаранция в размер на половин милион долара и по тази причина в момента е под арест. Моля да бъде освободен с оглед на предстоящото обжалване или прекратяване на делото.

— Възразявам — заяви Райт. — Съучастникът на този човек е избягал. Каква е гаранцията, че и Хенеган няма да направи същото? Както казах, прокуратурата ще обжалва решението на съда.

— Да, действително вече го казахте — саркастично рече съдията. — Ще имам предвид и въпроса за гаранцията. Да видим как ще процедира прокуратурата. Ако прекалено се забави, винаги можете да внесете исканията си, господин Холър.

С това даваше на Райт да разбере, че ще вземе мерки, ако прокурорът действа прекалено мудно.

— Ако това е всичко, закривам заседанието — каза Йерид. Изчака малко, за да се увери, че страните не възразяват, после се изправи и излезе през вратата зад бюрото на стенографката.

Бош гледаше как Холър потупва Хенеган по рамото и се навежда, за да обясни на клиента си колко голяма победа е извоювал току-що. Хари знаеше, че решението на съда не означава, че подсъдимият ще бъде освободен на момента. Нищо подобно. Сега щяха да започнат пазарлъците. Обвинението несъмнено беше доста куцо, но докато Хенеган се намираше зад решетките, все още имаше шанс прокурорът да постигне нещо в своя полза. Райт можеше да предложи обвинение в по-дребно престъпление в замяна на самопризнание. Хенеган щеше да лежи месеци вместо години, а прокуратурата пак щеше да спечели делото.

Бош беше наясно, че нещата стават така. Законът можеше да се заобиколи. Щом в играта участваха юристи, винаги можеше да се сключи сделка. Наясно беше и съдията. Обвинението бе неубедително. Всички в съдебната зала знаеха, че Хенеган е наркопласьор. Само че при ареста бяха допуснати нарушения и съответно веществените доказателства не бяха законни. Като оставяше подсъдимия в затвора, Йерид даваше на страните възможност да постигнат решение, което да не позволи един наркопласьор да се измъкне безнаказано.

Райт припряно си събра багажа и си тръгна. На път към изхода спря при Холър и измърмори, че щял да му се обади.

Адвокатът му кимна и едва сега забеляза Бош. Набързо приключи разговора си с обвиняемия и съдебният пристав отведе Хенеган.