— Пак е време за местене — каза Елис. — Тъй че утре заран си извадете куфарите и си съберете партакешите. Ще дойдем да ви вземем в два.
— Къде отиваме? — изхленчи Ани.
— Близо до Бевърли Булевард при Фермерския пазар. Голям блок с много апартаменти — тоя път може да се задържим по-дълго. Има „Старбъкс“, до който ще можете да се разхождате.
Замълча, за да види дали ще има оплаквания. Нямаше. Знаеха си урока.
— Добре тогава, каква е днешната програма? — попита Елис.
— Довечера в десет имаме една двойка — каза Ани. — Засега е само това.
— Колко?
— Два бона.
Той им показа разочарованието си с мълчание. Минимумът за двойка трябваше да е три хиляди.
— По-добре е от нищо — отбеляза Лонг.
Елис го изгледа смразяващо. Партньорът му току-що беше провалил възможността да даде на тия курви още един урок.
— Да вървим — каза той и тръгна към вратата. Преди да я отвори, отново се обърна към близначките. — Да не забравите. Утре в два.
21
Д-р Инохос беше приготвила за Бош папка с три психологически профила. Почти не бяха редактирани — само с черен маркер бяха скрити имената на жертвите и свидетелите и не бяха приложени снимки от местопрестъплението.
Вторият профил в папката се оказа от делото на Джеймс Алън. Бош го разпозна по обобщението, в което се назоваваше „Хейвън Хаус“, и по датата на убийството. Той остави другите две характеристики настрани и се зачете. Когато работеше в Управлението, винаги откриваше сходство във всички профили — независимо дали са от Психологическия отдел на ЛАПУ, или от психолозите на ФБР в Куонтико. Нямаше много начини да опишеш психопата и неудържимите желания на сексуалния хищник. Но след като приключи с профила от делото на Алън, Хари препрочете характеристиката на убиеца на Лекси Паркс, направена в Шерифското управление преди ДНК материалът от трупа да бъде свързан с Дей’Куан Фостър. Между двата профила имаше някои повърхностни прилики, ала заключенията им за убиеца бяха коренно различни.
Обобщението за убийството на Паркс определяше убиеца като начинаещ сексуален хищник, който най-вероятно е дебнал жертвата и е планирал смъртоносния си удар до най-малки подробности, само за да се обърка при извършването му и да допусне грешка, оставяйки ДНК материал на местопрестъплението. Кулминацията на плана изпълнила убиеца с угризения до такава степен, че се опитал психологически да скрие престъплението си, като затисне лицето на жертвата с възглавница. Това предполагало сексуален хищник, за когото убийството е ново изживяване и който е прогресирал от други, по-дребни сексуални престъпления.
Убиецът на Джеймс Алън се характеризираше по различен начин. Заради занятието на жертвата се правеше заключението, че убийството е било извършено в резултат на акта на проституиране и не е мотивирано от компулсивен психосексуален порив. Но също като при убийството на Паркс имало данни, че мотивиращ фактор е угризението, в този случай в съчетание с обвиняване и наказване на жертвата заради постъпките на самия убиец. Предполагаше се, че той най-вероятно е мъж, който крие своята хомосексуална ориентация зад фасадата на хетеросексуален начин на живот. Смяташе се също, че убиецът има съпруга, деца и кариера и че ги е чувствал застрашени поради сексуалните си връзки с Алън. Чувството за заплаха се превърнало в гняв и било насочено към жертвата, защото е „експлоатирала слабостта на убиеца“. Той обвинявал Алън и искал да се справи със заплахата за семейството си и препитанието му, като го ликвидира. Изхвърлянето на трупа на уличката подчертавало презрителното отношение на убиеца към Алън като към боклук. Човешки боклук, оставен на улицата, за да бъде откаран на бунището.
Освен това се предполагаше, че убиецът може да е действал по подобен начин и по-рано. Профилът съдържаше детайлите за предишното убийство, за което Али беше споменал на Сото, но те също бяха редактирани. Нямаше го името на жертвата, обаче обобщението на фактите по случая едновременно показваше зловещи прилики и съществени разлики.
Главната прилика бяха самите жертви, мъжки проститутки, убити другаде и после „изложени“ приблизително на едно и също място и горе-долу в една и съща поза. Разликите бяха във физическите характеристики на жертвите. Освен че и двамата били проститутки, единият бил хилав и дребен бял мъж, а другият — як и широкоплещест негър. В профила се посочваше, че техните роли били различни — Алън бил пасивен, а другият активен. Това означавало различен тип клиентела и съответно различни убийци.