На снимките, показващи мястото, където бе намерен трупът, се виждаше, че тази част от уличката е добре скрита зад сервиза и задната страна на жилищен блок. Към нея гледаха само матираните прозорци на баните. Само на петнайсетина метра в посока, обратна на Ел Сентро, уличката се разширяваше в голям паркинг зад четириетажна тухлена фабрика. Бош остана с впечатлението, че убиецът е познавал уличката и е знаел, че може да остави трупа там, без да го забележат. Можеше да е знаел също, че тялото ще бъде открито на другата сутрин от паркиращите работници във фабриката.
Продължи със снимките на трупа. Жертвата беше със сиви шорти и розова риза. Нямаше обувки, но носеше от онези терлици, каквито използват жените, за да се предпазват от пришки, когато са с обувки на бос крак.
Косата му беше прихваната с мрежа за перука. Яката на ризата донякъде скриваше увитата около врата му жица, стегната толкова силно, че се впиваше в кожата му. Почти нямаше кръв, тъй като сърцето беше спряло да бие скоро след впиването на жицата във врата.
Обезкосмените крака на жертвата бяха изпънати, ръцете й лежаха в скута. Близките кадри на дланите не показваха счупени нокти и кръв. Това накара Бош да се усъмни, че Алън по някакъв начин е бил възпрепятстван да се съпротивлява, докато жицата се е стягала около шията му.
— Какво откри? — попита Сото.
Тя седеше на дясната седалка до него и досега мълчаливо чакаше. Беше изнесла бутилката си от бара и от време на време отпиваше глътка бира, докато наблюдаваше как бившият й партньор проучва следствените материали.
— Защо смяташ, че съм открил нещо?
— И преди съм те виждала да работиш с дневник на убийството — поясни Сото. — Усещам кога си се натъкнал на нещо, което не се връзва.
Бош кимна.
— Ами, по дланите му няма травми. Няма кръв, няма счупени нокти. Ако някой те души с жица, естествено е да се опиташ да я махнеш от врата си.
— И какво ти говори това?
— Че или не е бил в съзнание, когато са го удушили, или нещо, а може би някой, е държал ръцете му долу. По китките няма следи от връзване, значи…
Не довърши изречението.
— Какво? Какво означава това, че няма следи от връзване?
— Че може да са били двама.
— Двама убийци ли?
— Единият го е държал, другият го е удушил с жицата. Има и други неща.
— Карим и Стотър едва ли са обърнали внимание на всичко това. Какви други неща?
Бош сви рамене.
— Краката му. Няма обувки, но носи тия чорапки.
— Казват се терлици.
— Добре де, терлици. Не виждам охлузвания от влачене нито по краката, нито другаде по трупа.
Сото се наведе над централната конзола, за да погледне снимката отблизо.
— Ясно.
— Тялото е подпряно на стената — продължи Бош. — Сигурно е извадено от кола и е оставено там. Носили са го. Убитият не е едър. Естествено, може да го е направил и сам човек, но все пак. Сам човек да го пренесе от колата дотам?! Не знам. Това ме смущава, Лусия.
Тя отново се облегна на седалката, отпи от бирата и кимна.
Снимките бяха поставени в прозрачни джобове с по три перфорации, които позволяваха да се закрепят за трите пръстена на класьора. Бош ги прехвърляше назад-напред, за да потвърждава заключенията си. Накрая извади джиесема си и снима една — кадър на целия труп, отпуснат до покритата с графити задна стена на автосервиза.
— Не бива, Хари — възпротиви се Сото.
Бош знаеше какво има предвид. Ако в съда или където и да било другаде се появеше снимка на фотос от местопрестъплението, щеше да стане ясно, че Хари е имал достъп до дневника на убийството. Това можеше да предизвика разследване, което да я изобличи.
— Знам — отвърна той. — Просто искам да отбележа мястото на трупа спрямо стената, за да го намеря, когато правя оглед на уличката. Графитите ще ме ориентират. След като приключа там, ще унищожа снимката. Как ти звучи?
— Май става.
Бош продължи със следващата група снимки — от стая 6 в „Хейвън Хаус“. Вещите на Джеймс Алън все още бяха там. В гардероба висяха дрехи, на пода имаше няколко чифта обувки, включително на високи токчета. Две перуки, руса и тъмна, на стойки на скрина. Навсякъде бяха пръснати свещи — на скрина, на двете нощни шкафчета и на лавицата над леглото. На лавицата имаше и голям прозрачен пластмасов контейнер, наполовина пълен с презервативи. Етикетът представяше този продукт като „Рейнбоу Прайд“ и посочваше, че контейнерът съдържал триста лубрикирани кондома в шест различни цвята. Хари извади бележник и си записа подробностите, за да ги предаде по-късно на Холър. Установи, че наблюдението на Сото от разговора им предишния ден е вярно. Контейнерът приличаше на кутиите с бонбони, които си спомняше от чакалнята на лекарския кабинет и касата в бакалията.