Отново проучи снимките от мотелската стая, като този път търсеше мобилен телефон, но не видя такъв. Знаеше, че някъде трябва да е имало джиесем, тъй като по време на разговора в затвора Дей’Куан Фостър му беше казал, че е позвънил на Алън, за да си уговорят среща в нощта на убийството на Лекси Паркс.
Отвори класьора на раздел 5, съдържащ рапорта за вещите, и прочете списъците на предметите, които следователите бяха иззели от двете местопрестъпления — уличката и мотелската стая на Алън. Никъде не се споменаваше мобилен телефон.
Заключението: убиецът беше взел джиесема на жертвата, защото е съдържал запис на контакт с него.
Бош набързо прелисти дневника, за да види дали Карим и Стотър са изискали по съдебен път телефонни разпечатки. Нямаше нищо, липсваха и данни изобщо да е издавано съдебно нареждане, което го наведе на мисълта, че Алън е използвал или телефон, регистриран на чуждо име, или джиесем за еднократна употреба, за какъвто не можеха да се поискат разпечатки без самия телефон или номера му и мобилния оператор.
Записа си да поиска от Дей’Куан Фостър номера, на който е позвънил, за да се свърже с Алън. Оттам щеше да се опита да проследи телефонните контакти на жертвата.
— Съжалявам — каза той.
— Моля? — Сото повдигна вежди.
— Сигурен съм, че не си имала намерение да прекараш цялата вечер на предната седалка на колата ми.
— Няма нищо. Вътре става интересно доста по-късно. Тогава клиентите почват да танцуват и да се събличат върху бара.
— Да бе.
— Сериозно.
— Е, тогава ще побързам тука с тия неща, за да не пропуснеш шоуто.
— Може би и ти трябва да останеш, за да не го пропуснеш. Може би не е зле да поразпуснеш, Хари.
Бош я погледна, после отново се наведе над дневника. Търсеше рапорта за аутопсията.
— Струвам ти се прекалено скован, така ли?
— Е, поне с мен. Предполагам, че винаги си ме смятал за прекалено крехка за тази работа. Дълбоко в душата си сигурно си мислиш, че това е мъжка професия.
— Не, не е вярно. Дъщеря ми доста време искаше да работи същото, с каквото се занимаваш ти. С каквото се занимавах и аз. Не съм я обезкуражавал.
— Но сега иска да прави психологически профили, нали?
— Така ми се струва, обаче човек никога не може да е сигурен.
— Сигурно е получила от теб същото послание, каквото получих и аз: „Не си подходяща за това“.
— Добре де, може и да съм старомоден. Не ми допада идеята жените да виждат злото, извършено от мъже. Нещо от тоя род.
Най-после откри каквото търсеше. По време на службата си беше чел хиляди рапорти за аутопсия. Знаеше наизуст формуляра, който почти не се бе променил през последните четирийсет години. Така че бързо намери измерванията на тялото. Не го интересуваха заключенията. Искаше да види само теглото на жертвата.
— Ето — каза високо. — Алън е тежал шейсет и осем кила. Не е много, ама си мисля, че сам човек, убиецът де, влачи шейсет и осем кила. А не ги носи.
— Ще кажа на Али и Майк — отвърна Сото.
— Няма да им кажеш. Изобщо не си водила този разговор.
— О, вярно.
Хари си погледна часовника. Бяха в колата вече час. Спокойно можеше да продължи да рови в дневника на убийството още няколко пъти по толкова. Оставаше му да види дали има някакви сведения за предишното убийство, жертвата на което беше открита на същата уличка. Ала знаеше, че скоро трябва да освободи Сото. Тя вече бе направила много повече, отколкото се дължеше на бивш партньор. Особено на такъв, който вече не е ченге.
— Само набързо ще прегледам и останалите материали и ще те пусна да си ходиш — каза той.
— Няма проблем, Хари. Знаеш ли, след като ти си излезе от стаята на отдела, си помислих, че повече никога няма да ми се удаде да те видя как работиш. Това ми харесва. Уча се от теб.
— Как, просто като седиш и ме зяпаш как чета дневника на убийството ли?
— Да. Научавам какво смяташ за важно, как правиш връзки между нещата, стигаш до заключения. Спомняш ли си, ти веднъж ми каза, че всички отговори вече са в дневника на убийството. И че ние просто не ги виждаме.
Бош кимна.
— Да, спомням си.
Беше стигнал до дългия списък с арести на Джеймс Алън, който обхващаше шест листа от дневника. Прегледа ги бегло, защото за последните седем години се редуваха задържания или за проституция, или за скитничество, плюс няколко случая на притежаване на наркотици. Типична история на проститутка. Отделни арести не бяха довели до правни последици, тъй като включвали Алън в досъдебни програми за работа със секструженици и рехабилитация на наркозависими. След изчерпването на тези възможности задържанията бяха започнали да водят до присъди и затвор. Никога по-дълги срокове в щатски затвор, винаги кратки престои в окръжно затворническо общежитие. Трийсет дни тук, четирийсет и пет там — затворът се беше превърнал не толкова във възпиращо средство, колкото във въртяща се врата, тъжно ежедневие на сексуалния труженик рецидивист.