Необичаен изглеждаше само последният му арест, за скитничество с намерение за проституция. Вниманието на Бош привлече фактът, че задържането е било извършено четиринайсет месеца преди смъртта му и не е довело до повдигане на обвинение. Просто го бяха освободили.
— Чакай, чакай — измърмори Хари.
Прелисти обратно в началото на дневника и препрочете рапорта за престъпление и после първото обобщение на Карим и Стотър.
— Какво има? — попита Сото.
— Жертвата не е била арестувана повече от година — без да откъсва поглед от текста, отвърна Бош.
— И?
— Ами, той се е установил за постоянно на Санта Моника…
— И?
Хари пак отвори класьора на списъка с арестите и го извъртя към нея. После запрелиства страниците.
— В продължение на пет години го арестуват по три-четири пъти годишно и след това нищо през последните четиринайсет месеца преди да го убият. Това ме навежда на мисълта, че е имал ангел пазител.
— Какво искаш да кажеш? Че го е закрилял някой от ЛАПУ ли?
— Да, че е работил за някой. Обаче тука няма данни да е бил доносник. Нито СИ номер, нито рапорт.
Имаше си правила за работа със секретни информатори, включително в случай че информаторът бъде убит. Ала нищо в следствените материали не показваше изрично, че Джеймс Алън е бил такъв.
— Може просто да е извадил късмет и през последните четиринайсет месеца да не са го задържали — предположи Сото. — Миналата година арестите изобщо бяха по-малко. При всички тези престрелки с полицаи във Фъргъсън, Балтимор и така нататък униформените правят минималното, което се изисква от тях. Вече никой не проявява инициативност.
— Я пресметни — възрази Бош. — Тези четиринайсет месеца са много преди Балтимор, много преди Фъргъсън.
Хари поклати глава. Беше преброил в рапорта седемнайсет ареста на Алън за пет години, а после повече от година нищо.
— Според мене е работил за някой — заключи той. — Неофициално.
Правилникът на Управлението забраняваше служител да работи с доносник, без да докладва на началника си и да го регистрира в база данните на СИ. Естествено, Бош знаеше, че това се случва редовно. Информатори не се вербуваха за един ден и често се проверяваха в изпитателни ситуации. И все пак четиринайсет месеца му се струваха прекалено много време, за да се установи дали Алън ще се окаже благонадежден информатор.
Стотър и Карим бяха събрали рапортите за всичките му задържания и Бош се зачете в тях. Имената на арестувалите го полицаи не бяха включени в обобщенията, но се посочваха позивните на техните звена. Той забеляза, че позивната в три от последните пет ареста преди четиринайсетте липсващи месеца е една и съща — 6-Н-55. Шестицата означаваше Холивудския участък, Н означаваше Нравствения отдел, а 55 показваше двучленен цивилен екип. Хари записа позивната на два последователни листа в бележника си, после откъсна втория и го подаде на Сото.
— Предполагам, че тези хора са работили с него. Виж дали от служебния си компютър ще можеш да намериш имената им в холивудския Нравствен отдел. Искам да поговоря с тях.
Тя погледна листа, сгъна го и го пъхна в джоба на дънките си.
— Разбира се.
Бош затвори класьора и й го върна. Сото го прибра в червената чанта.
— Сигурна ли си, че ще можеш незабелязано да го оставиш на мястото му? — попита Хари.
— Изобщо няма да се усетят.
— Добре. Благодаря ти, Лусия. Това ще ми помогне много.
— Няма за какво. Искаш ли да влезем и да си вземем по още една бира?
Той се замисли за миг, после поклати глава.
— Не, вече набрах инерция с това дело. Благодарение на тебе. Трябва да продължа да работя.
— Добре, Хари, действай. И се пази.
— И ти.
Сото отвори вратата и слезе. Той запали, но не потегли преди да се увери, че бившата му партньорка е влязла през задния вход на бара.
24
Бош влезе в уличката край Ел Сентро и си погледна часовника. Беше 22.40, приблизително времето, по което се смяташе, че в нощта на 21 март Джеймс Алън е бил убит и трупът му е бил оставен до стената зад автосервиза. Макар в рапорта за аутопсията да се посочваше, че смъртта е настъпила в интервала между 22.00 и 01.00, той знаеше, че ще се сблъска с условия, подобни на нощта на убийството. От март до май нощните температури в Лос Анджелис не варираха много. Освен от климата обаче Хари се интересуваше от светлината и нейните източници, разпространението на звука на уличката и други фактори, които можеше да са били от значение по времето, когато там е бил оставен трупът на Джеймс Алън.